Skrillex – не бихте го пуснали у дома, но покори света

Моментът, в  който за първи път чух Skrillex, ясно се е запечатал в съзнанието ми. Беше една дъждовна есенна вечер през 2010, в която класацията на Beatport изненадващо беше окупирана от едно съвсем ново име, придружено от странна картинка.

Той държеше първото място със "Scary Monsters And Nice Sprites", а фигурираше и под номер 3 с плашещото "Kill Everybody".

Дъбстепът тогава все още беше сравнително неизвестен и едва ли Skrillex щеше да получи подобно внимание, ако парчетата му не бяха издадени от лейбъла на големия Deadmau5 – Mau5trap.

Първоначално неговите тракове обаче звучаха плашещо странно, с необичайно много дори за електронния саунд машинни звуци, примесени с учудващо леки вокали, които избухваха в експлозия от звуци на дроповете.

Приех с усмивка, на шега това ново лице и след седмица с изненада открих, че все по-често се връщам към тези две безкрайно странни парчета.

Само 6 месеца по-късно Skrillex вече беше в устата на всички меломани и си пролича, че никой не бива да го взима на шега.

Ударно той издаде през 2011 някои от най-бележитите парчета на годината – бруталното "First Of The Year", впечатляващото "Rock N Roll", както и разбира се може би двата най-влиятелни ремикса на последните години – на "Cinema" на Benny Benassy и на "Promises" на Nero.

Първият донесе награда Грами на 24-годишният американец, а вторият имаше дори по-голям успех – прерасна в истински любимец на феновете на всички стилове и съвсем разби и малкото останали прегради между почитателите на електронната музика и останалите жанрове/ Процес, който е в ход в последните две години.

Макар много от хората все още да не могат да приемат това изцяло ново звучене, което донесе дъбстепа, именно Promises и Cinema са чудесно доказателство за това, че този стил не е само безразборна музикална агресия, а носи елементи напълно подходящи за качествен електронен саунд в днешно време.

Как успява обаче 24-годишният Sonny Moore, младеж с плашещ външен вид, който най-вероятно не бихте пуснали вкъщи, да се изстреля до международна слава?

Агресията в траковете му не е случайна. След като се обучава в специално училище за музика, той се включва в хардкор бандата From First To Last едва на 16, където кандидатства за китарист. Но по време на прослушванията наяве излизат вокалните му умения и скоро става вокалист на групата, с която издава два албума и достига сравнително голяма популярност, особено в Щатите.

След няколко шеметни години на турнета, на Sonny се налага операция на гласните струни, след която той се решава за солов проект и напуска групата. Следват месеци на записи и изпълнения в различни формации, но до албум така и не се стига.

През 2008 обаче Sonny, тогава още под псевдонима Twipz, започва за първи път да навлиза в сферата на елекронната музика и да се усъвършенства до ключовата 2010, когато той издава дебютния си проект "My Name Is Skrillex".

Скоро е забелязан от Deadmau5, който го привлича в своя лейбъл и го кани за подгряващ диджей на американското си турне. Горе-долу по същото време той осигурява и вокалите за третия студиен албум на Bring Me The Horizon. След лятото на 2010 обаче животът му се преобръща на 360 градуса.

Неочакваният дори от него успех на EP-то "Scary Monsters and Nice Sprites" му отваря нови хоризонти и то на една съвсем млада сцена. Само месеци преди това са се появили първите въобще по-популярни за широката публика дъбстеп хитове – "I Need Air" на Magnetic Man и "Katy On A Mission" на Katy B. Като и зад двете имена стоят Skream и Benga - истинските бащи на този стил, които успяха да го докарат първоначално до радиостанциите.

Макар много от по-прецизните в стиловото определяне да наричат музиката на Skrillex brostep, с много повече машинни звуци и агресия, то ако не бъдем толкова педантични съвсем спокойно можем да го определим като човека, който въздигна дъбстепа в най-модерния тренд в световното звучене в момента.
2011 беше толкова силна за тази нова за толкова много хора музика, че леко плашещите клипове на Sonny Moore започнаха постоянно да се въртят по комерсиалните телевизии – нещо немислимо преди години за подобно брутално звучене и визия.

Хейтърите както обикновено не закъсняха и се нахвърлиха към новото комерсиално лице с голяма злоба и постоянно го нападат, тъй като и те имат право, че звученето му отчасти се различава от оригиналния саунд на този стил. На което младият американец обаче не обръща особено много внимание и продължава  с пълна сила да вади нови и нови парчета.

Той все още не е извадил нов голям хит през новата година, като EP-то му "Bangarang" от края на декември така и не успя да наложи някой отделен сингъл.

Вече очакваме с нетърпение обаче дебютния му студиен албум "Voltage", който трябва да излезе през 2012. А след петте си номинации за наградите Грами, от които цели три спечелени, е ясно, че бъдещето на американеца е само напред и нагоре.

За съжаление това в днешната музика често означава и загуба на някои от най-добрите черти на даден артист, но се надяваме все още уникалното му звучене да остане непроменено все така. Едва ли нещо толкова различно и необикновено се е появявало скоро въобще на музикалната сцена – факт, който дори хората, които не го харесват, не могат да отрекат.