Вкратце - президентски гафове

Нетрадиционно и сантиментално – от родната Алма Матер и в креслото на легендарния проф. Балан. За фон трибагреникът, синьото знаме със звездичките и изглед от Скалистите планини. И още не отекнало сърдечното му слово вместо радост докоснала сърцата на неблагодарните поданици, те като в един глас гракнаха - гаф!

Как толкова лесно били подменени „смислените” му слова заради някаква си визуализация с която нямал нищо общо, жали се „добрият”ни президент. И да се чуди и мае човек, клетата женица сбъркалата пейзажите беше немедлено уволнена от другарката Сандалска?

Ами, че хем реклама на нейните владения в Боровец, хем на тези на Бориславовава в Пампорово, и хем и реклама на братския колорадски Аспън! Да, но както тя и въпросната й дружка, така и президента са хора от друго измерение - милионери! При това все рожби на демокрацията и пръкнали се съвсем от нищото.
И като истински тризнаци извървели с космическа скорост пътят към висините, най-вече поради славната си комунистическа потомствоност.

Въпреки това коленопреклонничество, президентският гаф си остана факт. Още неотшумял колорадският скандал, последва нов – „Дюнигейт”. „Близки до властта фирми взели апетитни земи по схемата -„дюнигейт”, а фирмата „Форт Нокс” била специално обгрижвала бившият регионален министър и настоящ президент. От президентството последва лакониченят отговор, че президентът нямал нищо общо с „дюнигейт”, а подобно твърдение било „абсолютно несъстоятелно и напълно неуместно”. Че договорните отношения между „Форт Нокс” и „Линднер Имобилиен Мениджмънт” били приключили още март 2009 г. , а „внушението” за каквото и да е обвързване на президента със сделки с фирми осъществени в периода 2010 – 2012 г.- „некоректно”. Така, че гаф нямало, а образът на прездента оставал чист!

И още - „внушаващите некоректност” и помнещи като слонове злоядци обаче не спират да ровят в един вече брадясалият скандал - „Къмпинг Корал”. Защото тогава изкуствено и нарочно МРРБ в лицето на министер Плевнелиев проиграл държавния и обществен интерес с далавера за много милиони. Както в името на свои партийни съратници от ГЕРБ, така много вероятно и в лична изгода. А освен това и, че едва ли е случаен фактът кандидатът за президент и бивш министър на МРРБ тогава, е открил предизборната си къмпания точно в Бургас.

Същите тези злонамерци не спират да питат защо сега Плевнелиев, ако не друго, поне „за очи” не стори своята „меа кулпа” и с подобен жест да докаже, че новогодишните му послания наистина са били „смислени”. Но не би! Отново президенският лик остава чист и прозрачен! Отколе пак зложеладци шепнат разни от рода на: „Вижте палата на Плевнелиев и не питайте за парите”. Пък и не е тайна, че още преди президентството си тогаващият регионален министер е бил вече прилично благоустроен с палат в баровския комплекс „Резиденшъл парк”. Съвсем по царски - с луксозна двуетажна къща с басейн, точно срещу „Бизнес Парк София”, чиито управител бил самият той. Освен това още тогава бил съградил и „онази” малка къщичка на кат и половина на самите крайбрежни скали, която и до сега „по ред” причини остана недосегаема. Мълви се още, че най-богатият министер в кабинета на ГЕРБ и сегашен президент, днес бил още по-богат.

Освен двуцифрените си милиони и софийския си палат, той притежавал още имоти в София, Разлог, Созопол, както и супер-луксозен такъв на Халкидики. Как и защо той е станал толкова бързо богат се нищят разни предположения. Верни, или не, това поне при сегашното правителство не можело да се докаже. Значи президентът е чист! Напук на горните и подобни гафове, президентът продължава да нажежава обществните страсти. Вече без дебат и откритост сложи своя печат на почтеност с назначаването на Борис Велчев за конституционен съдия. Нещо повече, той го обяви за „реформатор и за добронамерен българин”, при всичките критични доклади на ЕК за неефектвността на прокуратурата ни в борбата с корупцията и престъпността.

Освен това светкавично подписа указа и за новия главен прокурор, чиито избор бил „безспорен”, а „Цацаров тръгвал с висока степен на обществено и институционално доверие”. Относно нашумелият „дюнигейт” последният пък побърза „скромно” да увери, че „по-компетентен” от него в т.н. симулативни сделки нямало. Дали пък новият пръв държавен обвинител, питат се запознати, не приема нещата в личен план? Но и сега нямало президентски гаф?... Колкото до казусът „дюнигейт”, бъдещето едва ли скоро ще ни осветли макар „всеобхватната” къмпания по личните указания на върхония властник – самият Бойко Борисов. Разни комисии, НАП и прочие институции щели да подхващат „истински” нещата още от 2003 гдина. Почнаха да падат и глави в очакване и на бъдещи гилотинции. Предстоят нови законодателни уредби, а се очаква и БАН да даде своя принос дефинирайки понятието – „що е дюна”. Вероятно държавата май ще се бръкне за 100 милиона за възмездяване на бенефициентите, но пък какво от това, нали ще ги платят данъкоплатчите?! Витае „страшната” закана, че при „доказана” вина, ще бъде потърсена освен административната, също и „друга” отговорност. На практика от цялата тази дандания, който можал, уредил се. Остава съмнението, че именно Плевнелиев като регионален министър е спрял вкарването на дюните в регистъра и е открил пътят за тяхното унищожение. Но гаф пак нямало/?/.

За само една година президентски мандат Плевнелиев натрупа доста пасиви върху своя имидж с множеството гафове и откровени лъжи. Някои видими, но редица от тях особено актуални, бяха умишлено прикрити от общественото полезрение. Напъните му да показва ентусиазъм, доброта и високи морални качества се разминават с неговата нерешителност и страх от своя господар Борисов. Без да е скъсал „пъпната си връв” с ГЕРБ и уж вече в „партията на добрите”, Плевнелиев не успя да заличи съмнението за непрозначността на своя избор. Изтърканите пози на неговата „надпартийност” изглеждат съвсем тривиални, прозаични и често смешни, въпреки баналните пиарни трикове на медии и неговите работодатели неспирно внушаващи митът му за „добрия човек”. Образът му на тяхно рекламно лице обаче съвсем стеснява и без това ограничените му по закон възможности и допълнително го обезличава. Така най-вероятно, както тези днес си спомняме за „ливадите” на Жельо, за ”кажи си Иване” на ”агент Виктор”, или за убития козел-архар от „агент Гоце”, така и със същите чувства и за него като „послушният Роско-усмивката”... Единствено ни остава да дерзаем и да „даваме напред”, както ни съветва в новогодишното си слово президентът, за да сме станали ”по-благородни и по-възвишени” /и по-богати както него самия/ ! С други думи - да духаме супата, защото шоуто продължава... Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.