Отмъщението на нормалната политика

 Българите обичат два вида политици: човекът от народа и царят за народа. Човекът от народа е това ,което е българинът е , царят за народа е това ,което си мислим ,че трябва да бъдем. Цар за народа имахме. Той дойде, разочарова много хора и си отиде.

С няколко хиляди декара гори в повече и няколко стотин милиона по-богат.  Царят за народа разби и усещането ,че политика се прави с партии и с организации. Неговия феноменален изборен успех през 2001 смачка нормалното правене на политика с партии, организации , със скучни дебати и постепенно издигане в политическата кариера и натрупването на опит за влизане във властта. Царят за народа просто извади фокусническия си комплект и започна да вади от него зайци, папагали и воали и да ги показва на хипнотизираните избиратели , които набързо му поднесоха властта в очакване на рога на изобилието.

Дълго , но необходимо въведение. Идва 2009 година. Идва човекът от народа. Антипод на царя за народа. Човекът от народа като всеки нормален мъж пъчи мускули и се държи хашлашки. Той обяснява на избирателите ,че е прост като тях ( ...ама много прост както казваше Георги Парцалев в един филм). И избирателите го превърнаха в обект на обожание и го въздигнаха на пиедестал. До..2013 когато балонът се спука. Човекът от народа хвърли кормилото на държавния кораб и се метна към спасителната лодка. А тези ,които допреди години викаха „Осанна“ сега дори не знаят как да кажат „Разпни го“.

Всичко това ни е ясно. Ясно и просто обяснение. Ясно , просто и непълно. Решението на Борисов  за оставка е триумф на организацията в политиката. Триумф на организацията, но не и на Борисовата организация. Нека да поясня: Българската политика е като покупка на апартамент. За да си купи апартамент човек взема заеми от една или няколко банки. Заемите са с тежки условия,  но ако искаш дом трябва да си платиш.

Българският политик, пък бил той и човек от народа, влиза в политиката задлъжнявайк на много хора: олигарси, медии, професионални организатори които мобилизират партийните активисти надолу по веригата. Емил Димитровци и Валентин Златевци, Делян Пеевци  и Мирослав Найденовци. Човекът от народа задлъжнява. А дълг не гние. И кредиторите си искат своето: седмично, двуседмично, месечно. И човекът от народа дава на свещените крави на които е задлъжнял. Дава и продължава представлението си:  езикът му изпреварва мисълта, говори глупости, радва се на изговорените глупости. Кредиторите са му осигурили фалшив медиен консенсус ,който го възвеличава, опива и създава усещане за собственото величие.

Но както гласи една поговорка: не може да лъжеш всички хора през цялото време. Борисов подаде оставка не защото искаше, а защото трябваше. Защото му беше наредено. И с право. Оставката на Борисов за него лично бе едно политическо харакири. Колкото и да си дебелокож, не можеш да твърдиш ,че си голям мъж ако караш кола по ледена настилка и в момента , в който поднесе и се устреми към пропастта да си дръпнеш ръцете от волана и да информираш пътниците в колата, че тя—колата—е виновна, че някой друг трябва да кара в момента, че ти си карал много дълго и затова си заслужил почивка.

Големите мъже не правят така. Големите мъже не си отиват от властта ,когато стане напечено. Те влизат във властта ,когато стане напечено.  И ето как влизат: „Аз нямам нищо друго да ви предложа освен кръв, мъка, сълзи и пот“. Чърчил. 1940. Германската армия е разбила Франция. Англия е сама срещу всички. Тогава големият мъж влиза и казва истината. Това дори и Борисов го знае или поне го усеща. А ако не го усеща още по-зле за него.

Защо тогава го направи? Защото неговият собствен апарат го принуди. Избягвам думата партия защото ГЕРБ не е  нищо такова. Това е група от хора със стремеж да капитализират властта. Това са кредиторите. За тях няма никакво значение каква е личната цена ,която Борисов плаща. Той е политическа еднодневка. С него и без него е все тая.

Желанието на апарата е просто „партията“ ГЕРБ да участва във властта колкото се може по-дълго. Предсрочните избори са шанс ГЕРБ да запази електоралната подкрепя каквато има достатъчно в малките градове , а и в обеднялото градско население което инстинктивно си мечтае за твърда ръка. ГЕРБ няма да спечели тези избори каквото и да се говори за това как са щели да „мачкат“ на изборите. Целта е просто да има достатъчно депутатски места за да може „партията“ ГЕРБ да бъде решаващ глас във формирането на една безпринципна коалиция или поне да участва в нея. Каква ще е точната конфигурация на тази коалиция не знам. Но ще я има. И оправдания за нея ще се намерят: национално спасение, национална отговорност, световната криза или европейският бюджет. Изберете си каквото ви харесва. Но ще я има.

Просто Борисов е пленник на своя апарат. Илюзията за контрол ,която създава е точно това: илюзия. Апаратът имаше алтернатива: да изкара мандата или да отиде на предсрочните избори. Изкарването на мандата означаваше тотална загуба на изборите. Предсрочните избори означават ,че апаратът ще може да запази поне някои от привилегиите си. Учудвате ли се тогава защо толкова чиновници демонстрират подкрепа за Борисов. Защото утре новата власт ,която и да е тя, ще ги замени със също толкова некомпетентни ,но верни „свои“ хора.  Оставката на Борисов е просто част от играта за спасяване на апарата, не на Борисов.

Повтарям: Борисов подаде оставка жертвайки собствената си политическа репутация, за да спаси поне малко интересите на апарата и своите кредитори.Нищо ново, нищо странно, нищо чудно. Освен един въпрос. Колко още ни трябва, за да разберем че на изборите през 2001 г. направихме много лош избор. Гласувахме за илюзията ,че един „свръхчовек“ може да ни „оправи“. Повторихме грешката през 2009.  И сега отново през 2013 отново чувам гласове за Парламент без партии. Колко ни трябва оттук до идеята ,че изобщо не ни трябва Парламент. Да, партиите са корумпирани; да,  в тях има посредствени хора; да, те вършат безобразия. А какво върши един министър-председател който жертва интересите на държавата заради интересите на апарата си?

Всеки е чел че Еверест е покорен от двама души: Хилари и Норгей. Всеки си е мислил че само те двамата са тръгнали от кота 0 и са стигнали до върха, но това не е вярно. Те двамата са стигнали до върха. Зад тях са били 35 шерпи водачи; 350 хамали ,които са носили околко 8 тона багаж ,за да могат тези двамата да останат в историята. Това е била организацията , която им е осигурила успеха.

И ние е в момента говорим за политика сякаш личностите Борисов, Плевнелиев, Цветанов напълно самостоятелно и автономно вземат решенията и ги изпълняват. Ние напълно забравяме за невидимата част на айсберга: за организациите, чиито решения определят постъпките на политиците. В момента организацията на политиката е напълно непрозрачна и порочна. Ние не знаем кой какво обещава на кого и какво иска в замяна. Хубавото е ,че оставката на Борисов е краят на Путиновия експеримент по лидерска демокрация в български вариант.  Просто апаратът на Борисов дезертира в името на собственото си оцеляване ,за да спаси поне част от възможностите си за капитализация на властта.

А Борисов? Искрено се надявам ,че генералът ще се върне в Банкя, ще рита мачле с Бистришките тигри и ще се затвори в своя лабиринт откъдето никога повече няма да излезе.  Пък и току-виж намерил време и да прочете Маркес.