Една статия, днес дълбоко ме вбеси. Една българка пише писмо до народа. И просто не мога да си обясня как може да сме толкова сбъркан народ, да умеем да извращаваме всичко което се случва и да го свеждаме само и единствено до великата битка срещу комунизма. Пишейки забавнички статийки, с които обезмисляме седмици протести и десетилетия страдания в името на великата ни самоирония.
Забавничко, но и дълбоко обидно. Какво трябва да значи, че всички от народа са необразовани, некъпещи се комунисти? Затова ли мислите, че хората са излезли да протестират, за да се върне комунизма? Хубаво е, че авторката е преписала лозунгите на Атака, но в голямата си част, протестиращите не са комунисти, просто искат нормален живот! Да, не са особено наясно как това може да се случи, за да го поискат, но това не значи, че мнозинството хора са футболни лумпени и привърженици на Атака. Или всеки, който по някаква причина се е оказал неспособен да си плати иззедническата и ограбваща сметка за ток/парно е мързелив комуид, чакащ национализация?
От известно време ме мъчи един въпрос. Гледам в Европа, пенсионерите как живеят. Ами не са особено богати, но пенсиите им стигат, за да водят що-годе нормален живот. И много искам, всеки който намира болката на хората за жалка, да си затвори очите и да си представи, че е на 60 и няколко и че както е получавал нелоша заплата и е имал живот, се оказва с пенсия от 300лв, с която трябва да си плати тока (~50лв), парното (~100лв), лекарствата (защото с възрастта нуждите се променят), някакви дрехи и някак да изкара месеца с оставащите пари. Ама ей така, като на шега си го представете. Как започвате да се лишавате от месо, от топло, от кабелна, от кино, от кафета, от всичко което можете, за да може да изкарате с жалките пари, които държавата ви подхвърля, след като цял живот сте работили и сте си внасяли данъци и осигуровки, които странно защо, сега ви казват, че са изчезнали, стопени от лошото управление на държавата и от кофти демографското положение.
И сега ми обяснете, защо по дяволите, човек който цял живот е работил, трябва с пенсионирането си да престане да бъде човек, да престане да има нужди, да престане да му се ходи на кино или театър, да престане да му се яде хубава храна, а да трябва да се задоволява с кисело мляко и хляб? И защо трябва да е длъжен да си е спестил парички в банката или да разчита на децата си, за да може да води достоен живот. Ей така, представете си го за един миг. Как от здрави, натокани хора в разцвета на силите си, имащи права и силата да ги защитават, се превръщате във втора ръка хора, които вече не са интересни на никого и няма на кой да обяснят колко е мизерна ситуацията в страната, защото всички просто ги игнорират. И това важи не само за пенсионерите, а и за хронично и тежко болните или за всички оказали се в кофти ситуация, без работа и без надежда. Защото безработните в България са огромно количество, и в големия процент не е тяхна вината, а на вътрешнофирмената задлъжнялост, която тъй наречената държава много систематично поддържаше на безумни нива. Всички тези хора искат да работят, но няма къде, защото държавата се погрижи да смачка огромен процент от малките и средните предприятия в полза на монополите или собствените им фирми.
Гледах как баба ми и дядо ми си отиват, въпреки всичките ни грижи и пари, които отделихме от нашите залци, за да има за тях, защото в тази държава няма НИЩО. Няма работещо здравеопазване, няма социална система, няма нищо, което да си струва парите. И ги гледам сега бабите и дядовците в Испания и Англия ходят напети и доволни, правят си разходки, смеят се на групички, глезят се. С какво тези пенсионери са по-добри от нашите? С какво са заслужили повече? Защо те да имат право на щастие, а нашите не? Давате ли си сметка изобщо какъв геноцид, каква гавра се извършва с всеки пенсионирал се, който няма собствен източник на средства и който не работил за наистина добра заплата. Каква трагедия е за всеки човек не работещ като журналист или програмист, когато остане без работа и му дойде сметка за ток увеличена със 100%, ей така за спорта, защото на Дянков и ЕРП-тата им били нужни малко пари в кеш.
Това ли наричате вие комунизъм? На тия хора ли се подигравате, които са излезли с риск за живота си, да протестират, в името на нещо по-добро? Да, голяма част от тях не са политолози, не знаят точно какво искат. Но знаят, че го искат, и че по света хората го получават. Само в България, меката на социалния дарвинизъм, да искаш нормален живот е срамно. Да искаш правосъдие е срамно. Само тук, се очаква да си експерт, за да си кажеш мнението, иначе се очаква да се скриеш в дупката си и да не излазваш от нея докато заплатата ти не стане четирицифрена. Е, много хубава статия, наистина. Да се посмеем на болката на хората, сега ни е паднало. Да се присмеем на незнанието им, защото ние сме толкова по-извисени, плащаме си сметката за ток и парно без проблем, това автоматично ни прави много по-хора от тях. А че заплатите ни и качеството ни на живот спрямо западно европейските стандарти е на страна от третия свят - това ще го премълчим, че ни кара да се чустваме некомфортно някак. Но нека се посмеем, защото смехът е здраве, а лекарствата са и без това доста скъпи, няма нужда да се хвърляме в преразход.