Новият глава на Църквата ще бъде излъчен сред митрополитите Галактион, Неофит и Гавриил от Патриаршеския избирателен събор, в който участват 142-ма делегати. Тримата кандидати бяха определени от Синода след гласувания в 26 тура на 17 и 18 февруари.
През седмицата изборът на Неофит и Гавриил беше оспорен пред Върховния административен съд, който обяви, че не може да се произнесе по църковните дела. Особено мнение за избора на двамата архиереи изрази и Варненският митрополит Кирил - наместник-председател на Църквата. На няколко пъти Светият синод напомни, че процедурата вече не може да бъде оспорена.
Денят на избора
започва с литургия в 5:15 ч. в Синодалния параклис "Св. Цар Борис". След това делегатите на Събора, сред които 32-ма миряни, отиват в Синодната палата. Там Комисията по пълномощията към Светия синод проверява дали са се явили три четвърти от членовете на Избирателния събор. Ако няма нужния кворум, Съборът се отлага с 1 час.
В БАН се избират двама клирици и двама миряни за членове на Избирателното бюро, на което Кирил ще бъде председател.
Гласуването е в Светия синод. Делегатите гласуват тайно в специална избирателна кабина. Този, който получи най-малко две трети от гласовете, се обявява от наместник-председателя за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.
Ако никой от кандидатите няма мнозинство, изборът се повтаря с двамата, получили най-много гласове. Актът от проведения избор се вписва в кондиката на синода и се подписва от избирателното бюро и членовете на събора.
До избора на нов патриарх се стигна, след като на 6 ноември 2012 г. на 98-годишна възраст почина патриарх Максим.
Първият "свободен избор"
Може би най-важната особеност на предстоящия избор е, че новият патриарх ще бъде първият, издигнат в условия на относителна политическа свобода.
Решението за възстановяване на Патриаршията парадоксално е взето през 1948 г. от ръководството на БКП. Тогавашният екзарх Стефан, който през Втората световна война допринася за спасяването на българските евреи, е принуден от властта да се оттегли и е изпратен в изгнание.
В първите години на новия режим Църквата е под силен натиск. По данни на Съюза на репресираните в България след 9 септември 1944 г. от 2 500 свещеници са били репресирани 500, от тях около 150 са убити. Сред загиналите е Неврокопският митрополит Борис.
Когато Българската патриаршия действително е възстановена през 1953 г., за патриарх е избран митрополит Кирил, също деен в спасяването на евреите. Комунистическата партия смекчава преките репресии, но се опитва да превземе църквата отвътре. Тайните служби полагат всички усилия да навлязат в средите на клира, където срещат съпротива.
През 1971 г., когато патриарх Кирил умира, Църквата вече почти няма публично влияние. В такива условия е избран патриарх Максим, а решението за издигането му е взето от Политбюро. Това става и причина за разкола в началото на 1990-те, когато някои от митрополитите се обявяват против избора на Максим и настояват за издигане на нов патриарх.
Митрополити с досиета
Заради близките си отношения с тоталитарната власт последният патриарх е подозиран във връзки с Държавна сигурност. Документ на службите от 1959 г. го посочва като агент. Това не е законно основание името му да бъде посочено в решението на Комисията по досиетата от януари 2012. Там присъстват обаче 11 от останалите 14 митрополити, сред които Галактион Старозагорски и Неофит Русенски, двама от сегашните кандидати за патриарх.
Досието на Неофит е чисто от доноси и показва почти нулева активност, както и желанието на самия митрополит да бъде освободен веднага след настъпването на промените. Същото не може да се каже обаче за Галактион, сътрудничил на Шесто, Трето и Първо управление на ДС.
Галактион Старозагорски е известен и като първия митрополит, въвел архонството в Църквата. В началото на 2007 г. той удостои с титлата "архонт" бизнесмена Слави Бинев.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Wall Street не повярва на уверенията за прогрес в преговорите между САЩ и Иран
ВЕИ и френските ядрени централи засега удържат поскъпването на тока в Европа
Глобалното качество на въздуха се влошава през 2025 г., основно заради горските пожари
Дигитализация и клиентско преживяване: Ролята на финтех сектора
Какво стои зад стратегията на Безос за AI трансформация на традиционни индустрии?
ЕЦБ ще започне нови проверки на излагането на банките към частния кредит
Рецепта за паста с телешко месо
Тези 3 зодии винаги намират изход от всяка ситуация
Как шумът от трафика разрушава живота на животните?
Късна емисия
Рецепта от тефтера на баба: Телешко варено
Черно море разби Левски
Лукаку аут за Белгия
Лехечка срази Фриц в Маями
Джорджия Стийл
Пуска ли го без пари? Ливърпул с новина за Салах
Високо напрежение! Мъри Стоилов бесен на селекционера на България Сашо Димитров
Дневен хороскоп за 25 март, сряда
Gladen.bg представя новото поколение онлайн пазаруване – по-бързо и по-персонализирано от всякога
Цветове за добро настроение през пролетта
Здравословно пилешко с лимон, билки и зеленчуци
Женски хороскоп за април 2026
„Пролетна супер седмица“ стартира в Практикер
България, Румъния и Хърватия с най-висока смъртност по пътищата в ЕС
Няма българи за работа по хотелите, дават по 1500 евро заплата на непалци, индийци, киргизи и узбеци
Някои българи влизат в имотния пазар с мисълта да излязат по-богати
Български астрономи откриха нова свръхземя
България е сред най-големите търговски партньори на Иран – четвърти по внос, осми по износ
ЦРУ и Мосад допуснаха фундаментална грешка при подготовката на войната в Иран
Създадоха самопочистваща се тъкан, която не се нуждае от прах за пране
Краят на МКС: Ще се превърне ли станцията Axiom в мост към комерсиалния космос?
Метеор с тегло един тон избухна над Тексас, хиляди в Хюстън чуха звуковия удар
Товарният кораб „Прогрес-94“ се скачи с Международната космическа станция
Руският аналог на Starlink вече има 16 сателита в орбита
Artemis II: Поглед отвътре към мисията, която ще отведе човечеството по-далеч от всякога