Другото лице....

 Винаги съм била от хората,които не ги сфърта на едно място.Обичам да пътувам за това много пъти не мога да разбера къде е истиснкия ми дом.Замисляла съм се кога ще се остановя и ще спра да се местя.Дали това не е страх от еднообразието.??Мразя го ако трябва да съм честна.Понякога е неизбежен и това също го знам,но все пак не искам да живея живота като другите от работа във вкъщи и обратно това ще ме убие.За това и не се задържам на едно място за постоянно.Повечето ми години отминаха в пътуване тук,там и така и не разбрах кога трябва да спра.Доста енергичен човек съм и имам чувството,че когато не правя нещо когато не ми се случват някакви емоции аз бавно умирам.Смисал не буквално,но душата ми,духът ми си отивам.Не искам да се превърна в един от тез, които срещам по улицата с намръщените и огорчените лица,съсипани от живота чакащи неизбежното.Може би пък съм и една огромна страхливка и не мога да приема реалността такава каквато е.Може пък живота найстина да е едно огромно огорчение,самота,страх и всички неща за които се сетите.Понякога си мисля,че просто не съм за този свят имам съвсем друго мислене и не мога да разбера защо мечтая да срещна човек,който найстина ще ме разбере.Да вникне в мен,да влезе дълбоко в душата ми и да ме прочете като книга.Сега се и замислих колко бързо минава времето,хората и обстоятелствата се променят да знам,но все пак се обръщаш и разбираш,че са минали години.Със сигурност повечето хора,които са тук и са на доста по -голяма възраст от мен няма да разберат това което съм искала да кажа,не се и опитвайте .Може и да съл луда знаеш ли човек....???? Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.