Всичко придобива смисъл след време, разбираш кое си е струвало и за кое не. Кое те е правило щастлив и кое не. Всичко избледнява и идва момент в който не можеш да си спомниш даден момент, човек, събитие. Сърцето започва да забравя,з апочва да се възстановява от онази рана, която не се вижда тя просто се усеща.
Всичко зараства бавно, но все пак се случва чудото което си чакала толкова много. Болката започва да затихва,толкова неочаквано, че спираш да я чувстваш. Може би така е трябвало да се случи за да разбереш кое си е струвало найстина.Хората казват, че ако някой те обича истински или е имал много силни чувства към теб, никога не би те оставил, никога не би те наранил. Ако все пак го направи значи никога не е държал на теб, никога не те е обичал истински.
Това не е ли лъжа спрямо другия, който е обичал истински и си е мислил, че всичко е взаймно и всичко е истинско? Никога няма да разбера какво си мислеше през цялото време, никога няма да разбера какво си чувствал в онези мигове. Дали живота ще ни срещте отново така както ни събра или ще ни раздели завинаги?Времето лекува всичко това е едно от нещата,които никога не съм вярвала и след много време разбрах,че има страшно много истини в това изречение...................
СЕГА РАЗБРА ЛИ ДАЛИ СИ Е СТРУВАЛО?????