Преди 34 г. последният Трабант слиза от поточната линия, но още е скъп на Германия

Да ​​подскачаш на твърда, покрита с пластмаса, седалка на кола, докато на заден план трака двигател и се носи полъх на изгорели газове във въздуха, може би не е най-добрият начин за прекарване на няколко часа в Берлин за всеки. За Кристоф Мехнерт обаче това е перфектният носталгичен семеен ден.

Той заведе съпругата си Юншу и шестгодишния им син Едуард на "Траби сафари" - обиколка на Берлин с оригинален Трабант, един от само двата модела автомобили, произвеждани в бивша Източна Германия.

"Исках да покажа на семейството си как са били нещата едно време, когато тези миризливи малки колички бяха навсякъде", споделя 44-годишният Мехнерт пред The Times.

Семейството сега живее в Швейцария, но Мехнерт е роден в източногерманския град Кемниц - наричан Карл-Маркс-Щат до 1990 г. - и е бил само малко по-голям от сина си сега, когато пада Берлинската стена.

В Германската демократична република (ГДР) Трабантът е бил много търсен и шофьорите често са трябвало да чакат повече от десетилетие от първоначалното си заявление, за да получат колата си.

Външните панели на 615-килограмовия автомобил са били изработени от рециклиран пластмасов композит, наречен Duroplast, а концепцията му за безопасност е била несъществуваща - задните седалки са нямали предпазни колани и децата е трябвало да се държат здраво, за да не стане инцидент. 

Падането на Берлинската стена през 1989 г. дава възможност на много източногерманци да си купят западен автомобил. Последният Трабант слиза от производствената линия в Цвикау, Саксония, преди 35 години, на 30 април 1991 г., седем месеца след обединението на Германия.

Но колата все още е един от най-разпознаваемите символи на ежедневието в Източна Германия.

Въпреки че някога са били обект на много шеги, сега колите обикновено се наричат ​​с нежния прякор Траби

Последни статистически данни от Федералната агенция за автомобилен транспорт на Германия показват, че броят на регистрираните Трабанти по германските пътища бавно се увеличава. В началото на тази година в Германия са регистрирани 41 862 Трабанта, 400 от които са добавени към списъка през 2025 г. През 2014 г. са били само 32 311.

"Разбира се, има много неща от ГДР, които не си спомняме толкова с умиление, но колата е любимото дете на германците, както на изток, така и на запад", казва Сьорен Маротц, директор на изложбата в музея на ГДР - една от най-посещаваните туристически атракции в Берлин.

Произведен за първи път през 1964 г., Трабант 601 е бил най-разпространеният модел. Той е имал двутактов двигател, който е претърпял малко технически промени преди разпадането на Източна Германия, което е добавило допълнителен фактор за новост за автомобилните ентусиасти.

"Хората искат да се открояват с такава кола, обичат да я експериментират или сега е готино да имат такава в гаража редом с други стари автомобили", допълва Маротц.

Един от най-популярните експонати на музея на ГДР е Трабант, в който посетителите могат да "карат" през симулация на типичен жилищен комплекс в Източен Берлин - с тътен и пращящи звукови ефекти.

А "Траби сафарита", стартирали за първи път през 2000 г., остават ежедневна гледка в Берлин и Дрезден

Щефан Воле, бивш директор на музея на ГДР и автор на няколко популярни книги за живота в Източна Германия, казва, че преобладаващата привързаност към ежедневни стоки от ГДР като Трабант - понякога наричан "Ostalgie" - отразява често неравния път, който бившата Източна Германия е извървяла след обединението си.

Много политически и икономически разделения между изтока и запада продължават. Проучване, отбелязващо 35 години от обединението, установи, че 46% от източногерманците са недоволни от нивото на единство в страната.

"Тази малка кола е символ на скромния живот, който хората са живели в ГДР", обяснява Воле. "Никой не иска тази страна обратно... но времето, което дойде след това, беше пълно с много разочарования."

Зад волана на сафарито в Траби, Мехнерт се нуждаеше от малко време, за да се запознае отново с интериора на колата.

"Доста е уютно", казва той с усмивка, запознавайки се с тромавия скоростен лост на Траби, разположен зад волана. "Представете си, карахме 600 км с тези неща, за да ходим на почивка. Но беше възможно."

Шофирайки по улиците на центъра на Берлин, Траби-тата привличат вниманието с всяко трептене по пътя - много пешеходци спират, за да снимат тракащия конвой. Заинтригуваните им погледи следват квартета квадратни коли, които се движат близо до Потсдамския площад, покрай Бранденбургската врата, до сградата на Райхстага и в далечината.

В края на краищата, трабантите все още могат да се чуят - и да се усещат - дълго след като са изчезнали от погледа.