Намръщени

Рани по лицето във формата на бръчки,

намръщени, мрачни с кожи на обелени пръчки.

Нерви, ядове,травми от малки,

предват ни ги с вкуса на първите близалки.

Каква искаш ти? С вкус на самота,

безочие или  тази с глупостта?

Сивеещи трупове, и стенещи духове,

земя въртяща се чрез нечий слухове.

Влагаме в яда си цялата енергия и емоционална диария,

изкарваме  си го на всеки с радост и във вид на ария.

Симфонично петолиние, разкривено до незнайност,

удобно ли се чувстваш, винаги в крайност?

Поставен да си пред избор, заради собственото ти его,

хумора ти българино, кой отне го?

С очи затворени се бутаме един в друг,

сетне  бетер  клошари се наричаме „боклук”.

Сочим се с пръсти , защото друг е виновен!

Понеже сме народ като куче, от опашката си гонен.

Понеже „щастие” за нас е като американски сериал,

от наш’та кабеларка отдвана е спрял.

Само пускат реклами и дразнят тълпата,

а тя си иска брадъра и айдъла горката..

 
Нищо, мина и таз зима,

ай, за догодина сеир да има.