играещи се с непокорните къдрици на косата ти,
отсъствието на сърцето, биещо до пръсване,
очите ми, погледнали до най-дълбокото в душата ти.
Ще забележиш ли, че вече недочуваш глас
повтарящ ти, че си красива, приказна, неземна
и ще ти липсва ли, поне за миг, онази страст,
която трудно скривам, като те погледна.
Кога ще забележиш, че живея без Кралица,
че прословутото ми Кралство е една измама,
че се прибирам в празен дом, като онази птица.
Ще забележиш ли, изобщо, че без теб...
просто ме няма.