МАРИЯ МАГДАЛИНА - СТИХОВЕ, ПЕСНИ, ВИДЕО

                                                  МАГДАЛИНА I  

                                ЩОМ  МРЪКНЕ  -  ИДВА  ДЕМОН  ЛУД:
                                    ЗА  МОЙТО  МИНАЛО  РАЗПЛАТА
                                      И  СПОМЕНИТЕ  ЗА  РАЗВРАТА
                                  ГРИЗАТ  СЪРЦЕТО  МИ,  ЧЕ  В  БЛУД  - 
                                       РОБИНЯ  НА  МЪЖА  РАЗПЛУТ  - 
                                 АЗ  БЯХ  ГЛУПАЧКА  ВСЕПРИЗНАТА
                                        НА  УЛИЦАТА  -  МОЙ  ПРИЮТ.

                                       ПОСЛЕДНИ  МИГОВЕ  ПЪЛЗЯТ
                                       И  ЩЕ  НАСТАНЕ  ТЪМНИНАТА,
                                          АЛА  ПРЕДИ  ДА  ИЗТЕКАТ,
                                  ЖИВОТА  СИ,  ДОКРАЙ  ИЗГРЕБАН,
                                     ПОДОБНО  АЛАБАСТРОВ  СЪД
                                РАЗБИВАМ,  ГОСПОДИ,  ПРЕД  ТЕБЕ.

                                       СЕГА  КЪДЕ  ЛИ  БИХ  БИЛА,
                                     УЧИТЕЛЮ  И  МОЙ  СПАСИТЕЛ,
                                    АКО  В  СРЕДНОЩНАТА  МЪГЛА
                                    НЕ  БЕШЕ  ВЕЧНОСТТА  ДОШЛА
                                      КАТО  ПОРЕДЕН  ПОСЕТИТЕЛ,
                                        КОМУТО  КАЗВАМ  АЗ:  ЕЛА!

                                       НО  ОБЯСНИ  КАКВО  Е  ГРЯХ
                               И  СМЪРТ,  И  АД,  И  ПЛАМЪК  ЧЕРЕН  - 
                                        КОГАТО  С  ТЕБЕ  ЗАЖИВЯХ,
                               КАТО  ФИЛИЗ  СЪС  СТВОЛ  СЕ  СЛЯХ
                      И  СРАСНАХ  С  ТЕБ  В  СКРЪБТА  БЕЗМЕРНА.

                                              КОГАТО  ТВОИТЕ  КРАКА
                                       ПОЛОЖИЛА  СЪМ  НА  КОЛЕНЕ
                                             И  ВЕЧЕ  МОЖЕ  БИ  ТАКА
                                   ОБВИВАМ  КРЪСТА  СВЯТ  С  РЪКА
                                    И  ТРЕСКАВО,  С  БЛАГОГОВЕНИЕ
                                   ПОДГОТВЯМ  ТЕ  ЗА  ПОГРЕБЕНИЕ.

                                           Автор:  Борис  Пастернак
                                   Превод  от  руски:  Кирил  Кадийски

                                                МАГДАЛИНА II                  

                                 СУЕТНЯТА  ПРАЗНИЧНА  НЕ  СПИРА.
                               НО  ДАЛЕЧ  ОТ  ВСИЧКО,  СЪМ  ДОШЛА
                            И  С  ВЕДРО  В  РЪЦЕ  ИЗМИВАМ  С  МИРО
                                      ТВОИТЕ  ПРЕЧИСТИ  ХОДИЛА.

                                  ТЪРСЯ  АЗ  САНДАЛИТЕ  КЪДЕ  СА
                                 ОПИПОМ,  НЕ  ВИЖДАМ  ОТ  СЪЛЗИ.
                                   ПРЕД  ОЧИТЕ  МИ  ВИСИ  ЗАВЕСА  - 
                                         МОИТЕ  РАЗПУСНАТИ  КОСИ.

                                СЛОЖИХ  ВЪРХУ  СКУТА  СИ  НОЗЕТЕ
                                   И  В  СЪЛЗИ  ОКЪПАХ  ГИ,  ХРИСТЕ,
                                   И  ГЕРДАН  ОТ  БИСЕР  ГИ  ОПЛЕТЕ,
                                  КАТО  В  КЪРПА  В  КЪДРИТЕ  СА  ТЕ.

                             БЪДЕЩЕТО  ВИЖДАМ  НАЙ-ПОДРОБНО,
                                СЯКАШ  СИ  ГО  СПРЯЛ  САМИЯТ  ТИ.
                         ДА  ПРЕДСКАЗВАМ  ВЕЧЕ  СЪМ  СПОСОБНА,
                                  ЧЕ  СИБИЛА  В  МЕН  СЕ  ВЪПЛЪТИ.

                                ТЕЖКАТА  ЗАВЕСА  В  ХРАМА  ДУШЕН
                                 ЩЕ  СЕ  СЪДЕРЕ  СЛЕД  НЯКОЙ  ДЕН
                               И  ЗЕМЯТА  С  ТЪТЕН  ЩЕ  СЕ  ЛЮШНЕ,
                               МОЖЕ  БИ  ОТ  ЖАЛОСТ  И  КЪМ  МЕНЕ.

                                     ДОКАТО  КОНВОЯТ  СЕ  РАЗТУРЯ,
                                    ЩЕ  СЕ  РАЗРЕДЯТ  ОКОЛОВРЪСТ.
                              ЩЕ  СЕ  МЪЧИ  КАТО  СМЕРЧ  ПРИ  БУРЯ
                             В  СВОДА  ДА  СЕ  ВДИГНЕ  ТВОЯ  КРЪСТ.

                              ПРОСНАТА  ПРЕД  СВЯТОТО  РАЗПЯТИЕ,
                                   ЩЕ  ЗАМРА  СЪС  СГЪРЧЕНО  ЛИЦЕ.
                                 КОЛКО  САМО  ЩЕ  ДАРИШ  С  ОБЯТИЕ  - 
                                          СВОИТЕ  РАЗПЪНАТИ  РЪЦЕ.

                                         ЗА  КОГО  Е  ТАЯ  МЪКА  СВЯТА,
                                          ТАЯ  МОЩ  И  ТИЯ  ДАЛНИНИ?
                                   КОЛКО  СА  ДУШИТЕ,  СЪЩЕСТВАТА?
                                          И  РЕКИ,  СЕЛА  И  ПЛАНИНИ?

                                    НО  ТАКАВА  ПУСТОТА  ПРЕД  МЕНЕ
                                   ЩЕ  РАЗТВОРИ  КРЪСТЪТ  ПОЛЕТЯЛ,
                                   ЧЕ  ЩЕ  ДОРАСТА  ДО  ВЪЗКРЕСЕНИЕ
                                  В  ТОЯ  СТРАШНО  КРАТЪК  ИНТЕРВАЛ.

                                                Автор:  Борис  Пастернак
                                      Превод  от  руски:  Кирил  Кадийски

                                             МАРИЯ  МАГДАЛИНА             

                              БЕ  НОЩ,  БЕ  УТРО.  В  БОЖИИТЕ  ДВОРОВЕ
                                    ФАЛЦЕТНО  СЕ  ИЗВИВАШЕ  ХОРАЛЪТ...
                                  ХИЛЯДОЛЕТИЯ  СЪС  КЛЕЙ  ОТ  БОРОВЕ
                                     ЛЕКУВАХ  САМ  РАНЕНОТО  СИ  ТЯЛО.

                                    А  ТЯ  ТАНЦУВАШЕ  ВЪРХУ  ЖАРАВАТА.
                                  И  СВЕТЕХА  ПЕТИТЕ  Й  -  ДВЕ  НОЖЧЕТА  - 
                          ПО-СМЪРТОНОСТИ  ОТ  СТРЕЛА  НА  ВАРВАРИН,
                                 ЗАБИВА  В  СЛАБИНИТЕ  НА  ВЕЛМОЖАТА.

                            ДО  СМЪРТ  НАПИВАХА  СЕ  ВСИЧКИ  ЮНОШИ,
                                  А  СТАРЦИТЕ  ИЗДЪХВАХА  ОТ  СПАЗМИ.
                                И  КЪСАХА  СИНДЖИРИТЕ  В  КОНЮШНИТЕ
                                ЖРЕБЦИТЕ  -  ЦЕЛИТЕ  ВЪВ  КРЪВ  И  ПЯНА.

                                   НА  СУТРИНТА,  КОГАТО  МЕ  ПОВЕДОХА,
                                    ТЯ  СТАНА  РАНО  И  ПОЕ  КЪМ  ХЪЛМА.
                               ПО  ПЪТЯ  С  ТРЪНИ  Й  СЪДРАХА  ДРЕХАТА
                                  И  БЛЕСНАХА  ГЪРДИТЕ  Й  -  ДВЕ  СЪЛЗИ.

                                 НАКАРАХА  Я  ДА  ПРЕСПИ  С  ВОЙНИЦИТЕ.
                                    И  ПОСЛЕ  Я  НАШИБАХА  СЪС  ПРЪЧКИ.
                           „ОБИЧАМ  ТЕ!"  -  МИ  КАЗА  МАГДАЛИНА  ТИХО.
                           ЗАСМЯ  СЕ.  И  УМРЯ  В  ПРЪСТТА  ПОД  КРЪСТА.

                                                                 Антон  Баев