Пленници на условността...

Тъга.
Сега теб те няма и аз страдам,
сега теб те няма и аз изпитвам любов,
любов,може би е любов. /2

Тишина.
Стаята е изпълнена с непоносима тишина.
Аз копнея за докосването,за гласа ти,
копнея за твоята любов.

Това беше любов,
която не признахме.
Бяхме пленници на условността.

Това беше любов.
Всички тези наивни лъжи,
зад които се криехме,
ще бъдат разрушени.

Мигове,
те ще се върнат, тези щастливи моменти.
Когато ще почувствам докосването ти, усмивката ти,
когато ще усещам твоята любов. /2

Това е любов,
която не разпознахме.
Бяхме пленници на условността.

Това е любов.
Всички тези глупави лъжи,
зад които се крием,
ще бъдат заличени.