ДАЛЕЧ В МОРЕТО - КРАСИМИРА СТОЙНОВА

ДА  ИДЕМ  ДВАМА  НА  МОРСКИЯ  БРЯГ,
КЪДЕТО  ВЪЛНИТЕ  ШУМЯТ  РОМАНТИЧНО  -
ДАЛЕЧЕ,  ДАЛЕЧЕ  ОТ  ШУМНИЯ  ГРАД,
ОТ  ВСИЧКО  СУЕТНО,  ФАЛШИВО,  ДВУЛИЧНО.

ВЪЛНИТЕ  КРАЙМОРСКИ,  ЩО  ДЕНЕМ  ШУМЯТ,
НАВЯРНО  СЪНЛИВО  ПРИПЛЯСКВАТ  ВЪВ  МРАКА
И  НАШАТА  ЛОДКА  НИ  КАНИ  НА  ПЪТ  -
ТАМ  НЕЙДЕ  ЛЮЛЕЕ  СЕ,  ТИХО  НИ  ЧАКА.

КОГАТО  ЛУНАТА  ПЪТЕКА  ДАРИ  -
СРЕБРИСТО-ЗЛАТИСТА  АЛЕЯ  В  МОРЕТО,
ДА  ПЛЪЗНЕМЕ  ЛОДКАТА  В  ТИХИ  ВОДИ
ПОД  ОБЛАЦИ,  ВИШНЕВИ  СЕНКИ  В  НЕБЕТО.

ДА  СКОЧИМЕ  ЛЕКО,  ДА  ВДИГНЕМ  ПЛАТНА,
ДА  ДУХА  В  ГЪРБА  НИ  ВЕЧЕРНИЯТ  ВЯТЪР,
ДА  ПЛИСНЕ  В  ЛИЦЕ  НИ  СОЛЕНА  ВЪЛНА,
РАЗПРЪСКВАЩА  КАПЧИЦИ  ЛУННИ,  ОТ  ЯНТАР.

ДА  БЪДА  ДО  ТЕБЕ  ВЪВ  ЗВЕЗДНАТА  НОЩ,
ДАЛЕЧ  ДА  ШУМИ  ПЕСЕНТА  НА  ПРИБОЯ...
ОТВЛЯКЛА  ТЕ  В  ТОЗИ  ДАЛЕЧЕН  ПУСТОШ,
ДА  ЗНАМ,  ЧЕ  СИ  МОЙ  ТУК,  ЧЕ  ТУК  АЗ  СЪМ  ТВОЯ...