Обзор на студовете

Ща не-ща, дойде си зимата, оня северняка задуха и се започна любовта към отоплителните уреди. Излизането ме кара да се увивам като сарма, само и само да съхраня телесната си температура в нормалните граници. Ей в тоя сладък момент подкрепям увиването тип нинджа, където само очите се подават...
Това студът е много коварно нещо. Навън всеки втори се сополяви и ти киха насреща, или се е юрнал по магазините - единственото място, на което може да се поразходиш, без да заприличаш на ледена висулка /ми, зиморничево съм си, пък!/ Та общо взето, или си стоиш на толпо вкъщи, или се бориш с другите лутащи се по магазините.

Но... баба ти да не е живяла цял живот на тропиците, я.... Седим и си се борим със студовете упорито.

Първа точка - в момента, в който спрем антибиотиците от поредния бацил, започваме да се наливаме с ром. Той е добавка към чая за пред културните хора, а относно истината - ромът е чист /хо хо хо/, предизвиква червени бузки и стимулира кръвообръщението, доказно!

Втора стъпка - мощно зазИмяване. Снегът е красив само през прозореца, друго си е да си се сврял на топличко, да ходиш на гости или да се отдаваш на битов алкохолизъм и разни малки радости от сорта на Скрабъл, хубави филми и приятна компания. Стига магазини, особено по празниците!

Трета стъпка - креативност. Какво ли не си намирам за правене вкъщи, само и само да няма конфронтации на студения фронт и синузита. Уви, обаче такива има в офиса, когато някой клиент или колега реши, че вратите са някакви безумни изобретения и няма абсолютно никаква нужда от тях. Брррр...

Четвърта точка е за бацилясалите индивиди, на които се налага да си стоят вкъщи, но не я препоръчвам на никой, просто защото не съм зла /или поне не очевидно зла/ - гледане на телевизия и четене на интернет новини. След като си причиних това ми се прииска:

а/ да изчезна безкрайно

б/ да се отрека от това да бъда наричана човек

в/ да се увия с одеалото през глава и да си представям, че никога не съм прочела и видяла тия неща

Е точно в тоя момент, благодарих, че антибиотика ми е толкова силен, че като го изпия направо си заспивах. В крайна сметка, при събуждане залагах на добрия стар подбор на филми от интернетЯ и на това, че все още има добри хора, които те карат да се усмихваш просто така..

И за протокола.. хич не обичам зимата!!!! Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.