Боб

Чудя се защо още не са ме включили за номинация за "Гинес". Не познавам друг да е бастисал толкова тенджери с варене на боб.
Всичко започна, когато се преместих някъде посред миналия век да живея под един покрив с Геката. Той имаше трайни навици, създадени от родната казарма: веднъж седмично боб, в петък - риба, когато готвиш пиле с ориз - супата е с ориз и десертът е мляко с ориз. Та в моя списък с кулинарни изстъпления, бобът, рибата и млякото с ориз се ползват с червен картон и ги готвя само при належащи, внесени писмено заявления и при сложни икономически кризи и военни положения, например края на месеца, непосредствено преди заплата или девалвация на лъвчето като по време на оная зима, когато Жан беше отговорен, или по-скоро - безотговорен фактор - като началник на нашенския Кабинет.

Тогава се започна. Криза. Зима. Лъвовете се изпокриха из финансовата джунгла, щото финансовата урва заприлича на Големия каньон и немаше запълване.
За сметка на това разполагахме с два тона ябълки, задължителните количества домашни пиячки със съответните туршии, компоти и лютеници... и боб.
Даже и малкият ми син веднъж яде боб.

В неделя, готвейки се да изчезна на лекции през следващите три дена от седмицата, редовно питах: "Какво да ви сготвя в понеделник?" И отговорът на Геката, когото оставях за наместник да въдворява ред сред поколението, неизменно беше: "Боб".
И трябваше да го варя - според възприетата тогава финансова дисциплина - на нощна енергия.
Мразя икономиите. Не водят до нищо друго, освен до разхищение. И в тоя случай беше така.

Ето как протичаше процедурата:

Турям сутринта още боба в една голяма паница със студена вода, да се накисва и да омеква, забравям го и започвам да си върша неделните задачи.
Знайно е, че неделята е от друго измерение, в което плановете за деня обикновено претърпяват невероятни мутации, пропадат задачи в черни космически дупки и въобще - колкото и да нямаш работа, към шест часа вечерта вече ти е черно пред очите, още повече, че токът е на минимум и зимната нощ е замацала хоризонта яко.

Та, някъде след вечеря - т.е. към 20 ч. - командировам младежите в тяхната стая и издавам заповед да не ми се мяркат пред очите и да не чувам детски глас да вика "мамо" - иначе от там се чуваха разни бойни викове и поредната детска серия... Геката собственоръчно донасяше тенджерата за боба - от онези бели поцинковани тенджери от три или от пет литра, дето бабите ги купуваха за чеиз на внуците. Аз турях набъбналия или сбръчкан боб - съобразно претенциите на сорта - заедно с половин глава кромид и малко олио и го слагахме на котлона.
Геката отиваше да зяпа телевизия и да спи, а аз сядах на компа да си готвя лекциите.

Към 2 часа през нощта се събуждах от някаква процеждаща се миризма на бойно поле - щото готвенето се извършваше през три врати от мене - скачах от компа, отивах в кухнята, отварях широко прозореца, за да излезе бойният газ навън, хващах нажежената до червено тенджера с две кърпи за ушите и я метвах след дима. Изгорелият боб мирише силно, натрапчиво и с амбицията да създаде обстановка като от бомбардировка над Софийското сметище.
След това се шмугвах на пръсти през банята до леглото, а сутринта заминавах за работа.

Следващата неделя ритуалният диалог се повтаряше, но поради твърдия ми отказ да готвя на икономична енергия, тоя път семейството се сдобиваше с пълна тенджера боб. Когато се връщах в сряда, една от първите ми дейности беше да хвана тенджерата с непипнатия прокиснал боб за ушите и да я излея в тоалетната. Миризмата на прокисналия боб е като на оня препарат, с който се пръскат въшките по зелето - мирише на смес от зарин, зоман и табун, подправени със стар китайски чесън.

Младежите гузно се умилкваха - изяли седмичната доза яйца на омлети за закуска, а следобед Геката пържел по един тон картофки на човек. Единственото, което ги спасяваше, беше че винаги имаше и за мен.
Съответно - на следващата неделя, след настоятелните увещания на Геката, пак слагах боба на нощна енергия...
И така - докато изгорих седмата тенджера.

- Мило, какво искаш за осми март - пита Геката там някъде в края на гнусната зима.
- Тенджера - давам оригинален отговор аз и Геката не верва на ушите си.
- А, не - твърдо отказва, защото е възпитан от добро семейство и вярва, че за осми март се подаряват китки и носи някаква саксия с нещо цъфнало.
Е, пресадих го в една от продънените тенджери. После отидох на пазара и си купих един комплект тумбести тенджери с дебели дъна и цветенца отгоре. Четири.

За Великден се наложи да купя пак тенджера, защото нямаше нито една, която да не става за саксия.
През лятото залежите на боб на семейството се изчерпаха, аз започнах да готвя пиле с картофи и круша, пиле със сос от рози, домати с банан и други вкусотии, които са на километри от идеята за боб.

Следващите години изобретих купища свестни манджи само и само да не готвя боб.

Нооооо... казармените навици не умират никога. Ако на Геката веднъж седмично не му замирише на бойно поле, не се чувства мъж.
Лятоска, когато разчиствахме старата къща на село, попаднах на нови залежи от чеизни тенджери. Едни бяха с пробито дъно - явно стари мои познати - е, в тях смятам да посадя мушката напролет. Обаче има и здрави.

Имам и две тенджери под налягане - не ги обичам. Кофти са за миене. И са тежки. Манджата трябва да къкри бавно и да не ми досажда поне три часа.

Та, вчера, след като изгълта пържолата, Геката подхвана пак дипломатично стария мохабет:
- Мило, отивам на пазар, нещо да поръчаш....
И понеже е добро момче, как да му откажеш като вземе да се умилква.
- Вземи половин кило боб - казвам смело и безотговорно, като даже не въздишам.

И иде Геката след малко натоварен до ушите с портокали, мандарини, нещо сухо и сплескано и едно зелено пакетче.
- Смилянски боб - заявява, усмихнат като слънчице.
- Да бе, от Китай.

И Геката започва да проучва пакетчето, защото не му се хваща на бас с мен - вече изгуби един по въпроса кога ще цъфне червеният амарилис... А аз като се ловя на бас, залагам най-малко на петдесетачка...
- А, не е китайски - отдъхва - пише "мейд ин Поланд".

И така - накиснахме вчера направения в Полша смилянски боб в йенската тенджера, а днес сутринта аз се запътвам да го готвя.

Бобът, знаете, обича докато е суров и дрънчи по лъжицата, да му слагате студена вода, а като се свари - гореща. Също, обича подправките, олиото и сладкото. Затова му слагам веднага половината кромид и малко слънчогледово олио, а сушените пиперки запазвам за по-късно.
И отивам да видя какво прави навалицата във Фейсбука. Още неотворила, започват да ме бомбардират със съобщения и да ми звънят по телефона как ми е хакната пощата. И започва голямата разправия - абе не съм в Кипър бе, в къщи съм, по пижама съм и варя боб. Става въпрос за един спам, дето се върти из мрежата от поне пет години и ви иска пари за самолетен билет от името на някой ваш добър познат. Оказа се, че имам купища добри познати, които бяха готови да ми купят билет, само и само да се върна - бреййй, пораснаха ми ушите.
Не успях да загоря боба, обаче. Новите технологии позволяват да си разнасяш комуникационното съоръжение насам-натам и докато се разправях с приятелите, че е по-добре да ми купят билет от София за Париж, например, успях да приготвя другите съставки: нарязания на ситно кромид, нарязаната на още по-ситно дребна ябълка тип златна пармена /не обичам да слагам захар в боба и му търся заместители/, последните две доматчета от есенната реколта и сухите чушки. Докато весело се задушаваха в тигана, защото боб без запръжка не е боб - но трябва човек да внимава да не препържи брашното и пипера... - намерих бурканите с подправки.

Най-важната съставка на боба са подправките.

Значи - ако ще му добавяте телешки джолан, подправката е дафинов лист и чер пипер на зърна. Ако ще го готвите с агнешко - подправката е куркума, градински чай и розмарин.

Аз не смятам, че бобът трябва да се готви с месо. Затова му приложих класическия формат: джоджен, риган и три листенца градински чай или обикновена салвия. И замириса изкусително.

Е, това му е цялата работа на боба - миризмата. Не разбирам защо хората го ядат.
И затова искам да ме запишат в книгите на "Гинес": аз не ям боб, но съм изгорила от Виденовата зима насам средно по седем тенджери на година за варене на боб на нощна енергия, която, знайно е - в десет часа вечерта е тиха и кротка, но към 0 часа става ярка, светла и мощна и в квартала настава военно положение.

Единствената форма на боба, която е приемлива за мен, е боб по "разказвачески", което е вариация на оная стара рецепта "боб по владишки", където се сменя водата три пъти и накрая се изхвърля и боба с водата заедно. В моята рецепта водата се сменя веднъж, но после се изхвърля боба заедно с тенджерата тип чеизна - и после се изважда луканката, която Геката предвидливо е сложил в хладилника, още когато е тръгнал да ме снабдява с боб.

Айде, чао от мен, отивам да проверя докъде стигнаха опитите да ми купят билет за самолета...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.