Нека сме добри, но всичко си има граница

Важно е да сме проумяли техния смисъл и затова да сме се съгласили със тяхното съдържание, а не да ги ползваме просто, защото са ни допаднали по някакъв повод. Знанието е само информация, а познанието е способността да се възползваш от нея. Много е трудно да проумеем някои неща, докато живота не ни постави в критична ситуация. Едно от тях е това, че не трябва да правим непоискано добро.

Дълго време и аз, като може би повечето хора, си мислех, че да се опитваш да правиш добрини без повод е хубаво, защото настроен по този начин всеки от нас излъчва позитивизъм. Мислех си, че правейки добрини, ще виждам повече усмихнати лица около себе си, които също от своя страна ще излъчват позитивизъм. И ако всички мислим по този начин поне малко ще заличим последствията от силно стресиращия живот, който неизбежно водим. Работата е в това, обаче, че когато правиш непоискано добро има два риска. Първият е да не си разбрал правилно желанията на отсрещния и да постигнеш обратен резултат, дори да го разгневиш или настроиш срещу себе си. Чух следния пример от Алена в едно сутрешно предаване : видяла, че сакат старец преминава улицата и за да премине безпрепятствено, тя му се притекла на помощ. Той се обърнал и вместо да й благодари, добре я наложил с бастуна си. Тя казва, мислех, че мога да му бъда полезна, но не знам защо той реагира така - може би е искал да се самоубие....

Ами може би, но как да го знаем. Добър пример за това е ситуация, при която сте свидетел на изневяра от едната страна в семейство, в което и двамата са ви близки. И тази тема бе скоро коментирана по ТВ. И до еднозначен отговор не се стигна. Ако държите на „потърпевшия” може би ще поискате да го предупредите за това, което сте видяли, за да спре да се се заблуждава и да има възможност да предприеме някакви мерки. Но дали това ще се оцени като добро, ако „потърпевшия” вече знае и по една или друга причина е решил да се примири? Дали това ще е добро, ако изневярата е била еднократен акт, поради някакво стечение на обстоятелствата и с вашата намеса развалите едно до този момент стабилно семейство? Няма как да знаете със сигурност. И в такава ситуация единственото, което постигате е да настроите хората срещу себе си враждебно. Вторият риск от правенето на непоискани добрини е да не получите търсения ефект.

Всяко разумно човешко действие има някаква цел. Дори и правенето на добрини – правиш ги с цел да зарадваш или да бъдеш полезен на отсрещния. Или за да получиш удовлетворението да видиш някого по-щастлив и усмихнат. Въпреки, че Л.Толстой е казал: „ Ако доброто има причина , то вече не е добро”, всеки вътрешно се надява да усети радостта на другия или някакъв вид признание заради това , че искаш да му помогнеш. Най-често, обаче, какво се случва? Когато не са те помолили за нещо и ти го правиш, то се приема като даденост. Решил си, могъл си - направил си го. Което по принцип е така. Но в този случай няма постигната положителна емоция - нито за вас, нито за другия. Минава, заминава. А по-лошото е, /и това е по- често срещания вариант/, когато не само , че отсреща не забелязват колко се стараеш да бъдеш добър и полезен , но и отгоре на това започват да изискват повече и повече от теб.

Тогава няма как да не се почувствате огорчени, вместо удовлетворени от добрината, която сте направили. Независимо, че не чакате „овации” и благодарности, все пак доброто се прави, за да създаде положителни емоции, за вас и за другите. А ако не създава такива, че и отгоре на това създава повод за упреци с/у вас или по-големи претенции спрямо вас, това единствено може да ви демотивира да бъдете добър, дори и когато ви го поискат. В най- добрия случай... Така че, бъдете добри с хората около вас , но правете добрини само ако те ви помолят за това или както казват хората : Не бутай реката- тя си тече и сама... Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.