Една невъзможна любов, една катастрофа и няколко философски мисли

И ето че минаха няколко месеца от последният път, когато седнах да нащракам няколко думи върху белият лист. Случиха се някои неща в живота ми през последните няколко седмици, които ме наведоха на дълбоки философски размисли за живота и какво мамка му правя тук. Искам да изкарам мислите от главата си, така че да придобият някакъв смисъл, пък кой знае, може на някого да му се стори интересно и да им хвърли едно око.

В момента се намирам в едно малко градче в Дания, последен семестър студент по международна търговия и маркетинг мениджмънт... специалност, която ми се отдава, но ме превръща в един от тези костюмари, които ненавиждам. Трябва да върна лентата няколко години назад, за да може да се стигне до този момент. Пристигнах в Дания през 2010, точно след като завърших гимназия в Бургас. Като всяко начало и това беше изпълнено с трудности и неочаквани обрати. Един от най-големите проблеми беше финансов и се бях превърнал в доста голяма тежест за разведените родители с мизерна българска заплата.

За жалост по това време все още разсъждавах с недоразвитият си тийнеджърски мозък, вместо да се взема в ръце и да започна да си търся работа, прекарвах дните си в пушене на трева и цъкане на видео игри. По това време в живота ми за пореден път се появи Десислава, с която имах известна история. Нещата бяха сложни, все пак се намирах на близо 3000 километра от нея, а връзките от разстояние не са особено задоволяващи. И по този начин премина първият семестър. Прибрах се в България след празниците, прекарах там около месец, като исках да прекарам колкото се може повече време с нея, но неможех да пренебрегна и семейството си. 

Последва още един семестър, през който малко по малко започнах да се осъзнавам. Преместих се да живея в друго общежитие с доста по-нисък наем, започнах да търся и работа, но нямах нито кола, нито пък книжка, което си беше голям проблем. В крайна сметка към края на семестъра започнах работа и малко преди да се завърна в България за лятната ваканция направих голяма грешка. Ползвах лаптопа в леглото си и за жалост заспах с него... на сутринта се събудих и монитора му беше строшен. Нямах достатъчно пари да си взема нов, а ремонта просто беше безсмислен. Нямах и работа. Затова се наложи да работя през лятото, докато си бях в България, за да мога да купя нов лаптоп, понеже тук ми е жизнено важен. Това плюс факта, че с Десислава прекарахме един месец заедно за период от една година доведе до неизбежното и тя ме заряза. 

Колкото и да се опитвах да намеря начин да остана просто приятел с нея, при положение че продължавах да имам чувства към нея, това не се получи. Главно поради факта, че няколко дни след като се разделихме, тя ми каза че се вижда с друго момче. Разгневих се и допуснах още една грешка, блокирах я и буквално я изтрих от живота си...

И така стигаме до момента на моето осъзнаване. Работих в един супермаркет в Слънчев бряг, за да мога да събера пари за лаптоп. По време на 12 часовите смени, разполагах с доста време за мислене и разсъждавах върху нещата, които ми се случваха. Естествено осъзнах, че вината е моя, но не разбирах защо всичко трябва да бъде по този начин и какъв е смисълът на всичко. Така в главата ми се заформи идеята за кармата. Осъзнах, че решенията които взимаме може да не доведът до очакваните от нас резултати и че всяко нещо е свързано. Идеята за кармата беше проста, ще сърбаш това, което сам си надробиш. 

От там нататък започна духовното ми израстване. Започнах да чета книги, да медитирам и промених изцяло начина си на живот. Опитвах се да бъда добър, доколкото това беше възможно. Не след дълго това започна да ми се отплаща. Купих си лаптоп, върнах се в Дания и два дни по-късно започнах да работя. Изкарах третият семестър почти без да притеснявам родителите си за пари. Бях сравнително доволен от себе си, но нещо липсваше...

И така за пореден път за прибрах в България, като този път бях с ясна мисъл и план за действие. За период от два месеца изкарах книжка, изтеглих заем, купих си кола и пропътувах с нея 3000 километра. Не след дълго намерих и постоянна работа с колата като разносвач на вестници. Не е кой знае какво, но означаваше финансова независимост, което беше и идеята на всичко това. В продължение на 7 месеца работех всяка вечер и почти не допусках забавления в живота си. 

Така стигаме и до този Декември, когато отново се прибрах в България. Имах планове да започна бизнес с един Датчанин, да създам нещо, което да помогне на хората, но нещата предприеха друг обрат. В България си изкарах доста добре, първата ми почивка след като се бях хванал да работя сериозно и наистина ми се отрази добре. Съжалявах, че беше за толкова кратко... 

Прибрах се отново в Дания, но нещо не беше наред... чувствах че нещо ще се обърка. Плановете ми бяха да поработя още няколко месеца, да изкарам последният си семестър и да замина да карам практика в Англия при сестра си. Но изглежда вселената има други планове за мен. Една съдбовна сутрин на път да се прибирам от работа, влязох в завой без да забележа, че пътят след завоят е заледен. Загубих контрол над колата и се хвърлих в канавката, като колата се превъртя и падна по покрив. Измъкнах се през прозореца на колата и просто за един кратък миг, всичко се преобърна с краката нагоре. За щастие аз се отървах без драскотина, но колата от своя страна пострада сериозно и се наложи да я дам на скрап. В главата ми беше само мисълта, че аз оцелях, което значи че получавам втори шанс.

От този момент нататък, реших да поправя грешките си. Да прочистя кармата си и да се обградя с позитивна енергия. Едно от първите неща, които направих, бе да говоря с Десислава и да и простя. За мое облекчение тя също ми прости това че съм задник и ще работя усърдно да поддържаме връзка и да останем приятели. 

И сега е момента за философските разсъждения. Вярвам, че душата на човек е безсмъртна. Вярвам, че тя сама избира уроците, през които човек преминава по време на живота си, за да може да получи необходимият за нея опит и да продължи израстването си в следващият живот. Погледнато по този начин, не съществуват добро и зло. Лошите неща, които ни се случват са неизбежна част от живота и единственият начин да се преборим с тях е като ги посрещаме с любов и разбиране. По този начин получаваме ценни уроци, които ни помагат да бъдем по-добри хора и да живеем пълноценно. Сега разбирам, че ако не бях допуснал дори една от грешките си, сега нямаше да бъда човекът, който съм. 

Животът продължава, не пропускайте да му се радвате и не отлагайте нищо за утре. Сегашният миг е най-ценният.