Нека да е пролет

Дръвчетата бяха нацъфтели и така ухаеше на пролет.  

Луличките и те ни се усмихваха от долния край на двора.

Докато се радвах като дете на утрото, съпруга ми запали печката, огнището и направи кафето. В селото няма ток и вода и си готвим само на огън. За някой това може да е "катастрофа", но за нас не е. Имаме села, в които живеят нашите родители и им ходим на гости и ни посрещат с усмивка и богата трапеза, но в това диво селце в Балкана идваме за кеф.

А аз побързах да сложа баницата и чайчето с планински билки, за да има с какво да закусим.

Кваса от хмел за хляба си втасваше бавно на топло и чакаше своето време.

С нас беше и нашия приятел с кучето си Мечо – кръстоска между немска овчарка и овчарско куче. На Мечо му беше много хубаво с нас, а и се показа като истински пазач, който варди територията си. Явно за 1-ви път виждаше крави и хем го беше страх, но и се спускаше да ги лае и гони от двора. Но кравичката си беше тъй невъзмутима.

След гонитбата легна да си почине.

Като закусихме се разходих наоколо да поснимам малките цветенца, които се бяха сгушили в зелената тревица.

Това беше светът долу. А сега ще ви покажа света горе :). Прелест, ухание и кристална белота.

Ето още нацъфтели дръвчета в притихналото селце.

 Кравичките имаха звънци, които издаваха много хубав звук. С тях пасяха и малките теленца.

Съпруга ми се беше качил на покрива на къщата, за да оправи разместилите се капаци и снима дворчето и изгледа към планината отгоре.

Та листата на самардалата имат форма на трилъчева звезда като емблемата на Мерцедес. И тук ще отворя една скоба относно моите намерения да си набера самардала не се осъществиха, защото на другия ден беше завалял силен дъжд. По същата причина и левурда нямаше как да потърсим в неделята...

В късния следобяд замесих с кваса, с бяло и царевично брашно тесто за хляб, който да си опечем за вечеря.

Времето между другото нещо се позамугли, но не заваля.

Решихме да използваме ранната пролет, докато тревичката е все още зелена и да изгорим къпините и шипките, с които се борих миналата година.

А нашия приятел ни даде чудесна идея да запалим пещта и да си опечем там хляба. Та това беше 1-я път, когато палим нашата пещ. Тя не е била палена от години и много й се зарадвахме.

Тази имаше много интересно приспособление, едно кръгче отгоре като езиче, през което излизаше дим и огън.

Бяхме сложили питката да втасва в близост до пещта.

И след като се нагорещи разтикахме въглените и я метнахме в пещта.

Аз светих с фенерчето, че междувременно се постъмни, а главния пекар имаше грижата за изпичането и изваждането на хляба.

И накрая нашия хляб :).

Ето и една снимка от залеза.

След като приключихме с огъня на двора и опекохме хляба вечеряхме на свещи и запалено огнище.

Междувременно заваля дъжд, който промени плановете ни за неделната разходка. Небето беше съвсем различно от предишната вечер. Нямаше и една звездичка на небосклона. Та на сутринта имахме отново приключения. Водата беше потекла по пътя като поточе и доста се беше разкаляло.

Съпруга ми беше доста затруднен. В свободното време той измайстори една количка, с която да си пренасяме багажа, но в дъжда си беше изпитание на силите да тикаш такава количка.

Пейзажа беше съвсем различен от вчерашния ден.

Добре, че имаше добър приятел, който да помага в нужда по баирите като този например.

Та главния оператор в дъжда на моменти закъсва в калта, че обувките ми доста се пързаляха. Но въпреки това много се зарадвах на тази разходка. Имахме нужда от таква почивка. Но си мисля, че са малко хората, които биха се впуснали в подобни приключения. Дори като отивахме през ноща към селото си виках: “Сега да имаше една скрита камера да ни снима, сигурно много хора ще си помислят, че сме луди.” Но на нас ни харесва такава лудост :) . Или сме просто различни!