Извън ....

Когато усетиш адреналин – разбираш,че си жив… Енергията минава през тялото ли и се чувстваш наистина млад, чувстваш,че изживяваш мига, че вземаш всичко от него. И смисълът не е толкова да не вярваш в смъртта или да отричаш факта,че един ден ще си заминеш- не ! Отговорът се крие в това, да живееш с респект към смъртта и все пак да изживяваш мига сякаш си безсмъртен…  Не бива да започваш страхливо пътя си, защото част от удоволствието е да поемаш понякога по малките му пътечки, да не знаеш къде отиваш и какво ще ти се случи…  А когато откриеш човек, който те кара да живееш на ръба на скалата, без страх от полета – не го изпускай. Там, на края на света винаги е интересно … Да създава, да създавате спомени- в това се състой живота, да не оставяш душата си да спи, защото един ден ще се събудиш и няма да летиш над земята, ще си под нея.. Храни душата си с тези минути на страх,щастие и възбуда, така ще прогледнеш за истински красивото. 

         Инстинктите за самосъхранение винаги са най- големите спирачки, най-високата бариера, която трябва да прескочиш през нощта, за да видиш какво има отвъд нея. А там има светлини, много светлини… и небе..хоризонт… дори друг въздух… там дишаш свобода. Там те чака другото ти АЗ, което иска да забравиш живота, „такъв какъвто си го познавал“…  и няма значение как си живял, а как ще продължиш след съдбоносната среща. Всичко в живота се върти около това, да намериш истинската част от теб. Някъде навън… извън проблемите на деня, извън всичко познато, което те кара да се чувстваш смазан и се мъчи да потъпче свободата в теб. Нямат значение оковите на системата – учи, ожени се, имай деца, умри – всичко това трябва сам да пречупиш през своите очи, да видиш пътя си какъвто ТРЯБВА да бъде..за теб!

Слънце..

Море..

Приятели..

Щастие…

Безгрижие..

Пътешествие..

Забавление..

Изследване на света от всичките му страни..

Нови хора…

Свободно време само за теб..

Хубава музика..китара..

Сън под звездите на брега..

Безброй снимки от безброй места..

Безразсъдно влюбване…

…Всичко това са неща, които почти всеки си е мечтал да прави, когато е бил малък, но е заменил за вратовръзка и малък офис. А списъка с всичко, което те кара да живееш – оставяш назад във времето и го наричаш „наивност“. Но истината е,че това е просто страх. Страх да преподредиш приоритетите си и за това единственото,което продължаваш да разбъркваш са мебелите в къщи.. В твоите ръце са както куфарчето, така и ключа за свободата ти, просто трябва да си достатъчно дързък за  момент – най- страшно е да се престрашиш да скочиш, направиш ли го веднъж, цял живот ще искаш да летиш. За това, когато се почувстваш нещастен заради съдбата си, сети се,че само и единствено ти можеш да си сложиш оковите и да ги строшиш – избора е твой, дали ще си роб или крал в собствените си владения!  

***