Учените отдавна доказват, че сънят е важен фактор във формирането и запаметяването на спомените, но самият процес е пълен с неизвестни и до днес. Изследване от март 2013 г. хвърля светлина върху темата, разкривайки странни процеси, като "неврони, работещи наобратно”.
Нервната активност обикновено се нуждае от сензорно възбуждане, например чрез светлина, вкус или аромат, които се приемат от специфични образувания - дендрити на нервните клетки и се предават като електрични импулси до други клетки чрез дълги клетъчни образувания – аксони.
Но мозъкът не възприема почти никакви сензорни дразнители по време на сън. Вместо това, нервната дейност се модулира от прецизни, мозъчни електрични импулси, които се разпространяват като вълни – мозъчни вълни. През 2011 г. учени откриват, че тези мозъчни вълни от електричество стимулират неврони от хипокампуса, основната паметова част на мозъка, да провеждат електрически сигнали от аксоните към собствените си дендрити, вместо към други клетки.
Изследването сочи, че това необичайно поведение отслабва способността на дендритите да получават информация от други неврони.
Д-р Дъглас Фийлдс споделя, че отслабването на невронните връзки има двойно значение: първо усилва сигналите на съседни клетки, с което подсилва запаметяването, а след това - освобождава място в мозъчните структури за нови спомени, които започват да се трупат още със събуждането.
Научният екип е на мнение, че именно това „невронно изпразване” по време на сън, може да обясни неразбраните все още ефекти от дълбоката мозъчната стимулация. Този метод, включващ имплантирането на „мозъчен пейсмейкър” оказва влияние върху електрическите импулси на мозъка, като има доказани положителни ефекти при облекчаването на хронична болка, тремори, дистония и болест на Паркинсон.
Още интерсна инфомация za емоционално здраве и здрав ум може да намерите на Puls.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.