Проф. Мая Кръстева: 10-12% от новородените са недоносени

 

Напоследък се говори за нарастване на броя на недоносените деца. По-тази тема се обръщаме към проф. д-р Мая Кръстева-Вилмош, председател на Българската асоциация по неонатология и началник на отделението по неонатология в Университетската болница "Свети Георги“ - Пловдив. 

 

 

България е една от страните в Европейския съюз, в която честотата на недоносените новородени е сравнително висока. За последните 10 години тя се движи средно за страната между 10 и 12 % с малки вариации през различните години на фона на снижаваща се раждаемост. Когато говорим за повишаване броят на недоносените ние се позоваваме на данните преди тази декада, когато честотата беше около 6%.

 

Освен честотата значение има и променената структура на недоносените, тъй като те не са еднородна група. Налице е тенденция към нарастване броя на родените с тегло под 1500 грама и тези под 1000 грама.  Причините за тази ситуация са комплексни. През изминалите години неколкократно се променяха границите на теглото и гестационната възраст и понятието „потенциална жизнеспособност”.

 

Допълнително значение имат все по-младата възраст на майките, недостатъчната здравна култура на бременните, влошени социално-икономически условия при част от бременните, наличието на заболявания на майките преди и по време на бременността, генетични причини, инвитро фертилизацията и много други фактори, които влияят върху нормалното протичане на бременността, вътреутробното състояние на плода  и определят риска той да се роди недоносен.

 

Важно значение в тази посока има качеството на наблюдение на бременната и пренаталните грижи, особено в случаите на високо рискови бременности. Относителната роля на всеки един от тези фактори в различните страни не е еднаква , а понякога дори не е възможно да се определи конкретната причина за настъпване на преждевременното раждане.

 

 

Асистираната репродукция е само един от факторите, с които се свързва недоносеността. Обикновено този метод се прилага при жени, които имат репродуктивни и /или други здравословни проблеми. Все пак при асистираната репродукция се раждат и доносени новородени, а не само недоносени. Причината да свързваме този метод на забременяване с недоносеността е това, че в по-голям процент от случаите става въпрос за многоплодна бременност, при която риска от преждевременно раждане и недоносност е по-висок. В различните центрове броят на ражданията след ин витро фертилизация е различен и доколкото ми е известно няма конкретна статистика за страната по отношение на процента на недоносеността  при  родените  чрез този репродуктивен метод.

 

 

Предизвикателствата са свързани с медицинските, социални и организационни проблеми, които обуславя недоносеността. Известно е ,че недоносените имат по- висока заболеваемост и смъртност. В развитите страни 75% от заболеваемостта и 70% от смъртността се асоциира с недоносените деца, така е и в България. При тях е налице специфична  патология от страна на белия дроб, централната нервна система, храносмилателната система и др, която обуславя при част от случаите и трайни отклонения в по- късната възраст. Същите генерират социалният аспект на недоносеността и изискват организационни мерки за преодоляването им.