Рибеното масло ни прави по-здрави

Филето на някои мазни риби съдържа до 30% мазнини – пъстърва, скумрия, риба тон, херинга и сьомга са отлични примери. Белите риби, от друга страда, съдържат полезни мазнини предимно в черния си дроб и не са добър източник на омега-3 мастни киселини. Освен тях, по-мазните риби са и по-добър източник и на витамини А и D. 

Полезността на рибните масла се дължи предимно на високата концентрация на омега-3 мастни киселини. В гореизброените риби се съдържат основно два типа омега-3: EPA и DHA. 

ЕPA е обозначението за ейкозапентаенова киселина. Това вещество е особено полезно за тялото, понеже е прекурсор (необходимо вещество) за синтезата на химикали, участващи в кръвосъсирването и възпалителните процеси (простагландин-3, тромбоксан-2, левкотриен-5 и др.). 

DHA е съкращение за незаменимата докозахексаенова киселина. Тя не се синтезира от човешкото тяло, но силно застъпен структурен компонент за очната ретина, сперматозоидите и мозъчната кора – суперкомпютъра на нервната система. 40% от полиненаситените мастни киселини в мозъка и 60% от тези в ретината са представени от DHA. До 50% от плазмената мембрана на невроните също е съставена от DHA. 

Масово рекламирани като защитници на сърцето, предпазващи от удари, инсулти и сърдечни заболявания, рибните масла набират голяма популярност през годините. Огромни по обхват на данните изследвания, проведени през 2008 и 2012, включващи данните на 20 предходни изследвания и 68 680 пациента, обаче, демонстрирали че рибните масла нямат понижаващ ефект върху вероятността от сърдечни проблеми.

Повече за ползите на рибеното масло четете в Puls.bg