Бавни въглехидрати – помагат ли за храносмилането?

Повечето продукти, които ежедневно присъстват на трапезата ни и формират основната част от дневното ни меню, са богати на бързо разградими и още по-бързо усвоими въглехидрати. Белият ориз, хлябът, картофите, дори пълнозърнестите закуски съдържат захари, които много бързо покачват кръвната захар, а имат много кратък засищащ ефект. На другия полюс действат т.нар. бавни въглехидрати, които се разграждат и усвояват в кръвта по-продължително време. Така не провокират резки амплитуди в нивата на кръвната захар и поради това се означават като въглехидрати с нисък гликемичен индекс.

Този им комплексен ефект е причина бавните въглехидрати да се препоръчват от повечето диетолози като основна част от хранителния режим при хора с храносмилателни проблеми или наднормено тегло. Бавните въглехидрати са и по-безопасният източник на захари при страдащите от диабет.

Бавни въглехидрати можем да си набавяме ежедневно, защото те се съдържат в редица хранителни продукти, при това от най-разлчини типове – плодове, зеленчуци, пълнозърнести и дори млечни храни.

Плодовете с най-нисък гликемичен индекс са черешите, сините сливи, крушите, гроздето, кивито, прасковите. Тези плодове са и най-сериозният източник на фибри (влакнини) – бавни, но неусвоими въглехидрати, които подпомагат дейността на чревния тракт и създават усещане за ситост, без да са реален източник на калории.

Зеленчуците, които можем да ползваме като основен източник на бавни въглехидрати, са грах, моркови, патладжани, броколи, червени чушки, лук, маруля, червени картофи.

Зърнените храни, богати на бавни въглехидрати, включват основно киноа и пълнозърнести продукти от овес, ръж и кафяв ориз.

Oще за свойствата на бавните въглехидрати може да прочетете в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.