Шведски генетик получи Нобела за медицина

Шведският генетик Сванте Паабо получи Нобелова награда за медицина и физиология.

Наградата му беше присъдена за изследванията му върху геномите на изчезнали хоминиди и човешката еволюция, съобщи Нобеловият комитет, цитиран от Би Би Си.

Миналогодишните носители на Нобеловата награда за медицина са Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян. Те са открили как външната температура или например докосването предизвикват нервни импулси и се превръщат в човешки усещания.

Паабо и палеогенетика

Паабо е шведски биолог и един от основателите на палеогенетиката.

Сванте Паабо секвенира генома на неандерталския човек - изчезнал роднина на съвременния човек. Ученият също така открива, че е имало трансфер на гени от вече изчезналите хоминиди към Homo Sapiens след миграцията им от Африка преди около 70 000 години.

В практически смисъл това изследване е важно, тъй като тези гени продължават да влияят на съвременните хора - например на начина, по който имунната ни система реагира на инфекции.

Още в началото на кариерата си Паабо се интересува дали съвременните методи за генетични изследвания могат да бъдат приложени за изследване на неандерталската ДНК.

Той се сблъсква със сериозен проблем: с течение на времето ДНК се модифицира химически и се разпада на кратки фрагменти. Това не спира Паабо, който продължава да работи върху методите за изследване на ДНК на древните хора. Заедно с колегите си Паабо разработва специална техника за извличане на възможно най-много ДНК от останките.

През 2008 г. в Денисовата пещера в Южен Сибир е открит фрагмент от пръстова кост на възраст 40 000 години. Екипът на Паабо открива, че костта съдържа невероятно добре запазена ДНК, и започва работа.

През 2010 г. те дешифрират ДНК последователността на така наречения Денисовски човек. Откритията на Паабо са подобрили разбирането ни за еволюционната история. Вече знаем, че по времето, когато Homo Sapiens е мигрирал от Африка, поне две изчезнали популации хоминиди са обитавали Евразия. Неандерталците са живели в Западна Евразия, а денисовците - в източната част на континента.

Въпреки това не може да се каже, че победата на Паабо е била предвидима.

Нобелови награди за физиология или медицина

От 1901 г. насам са връчени общо 112 Нобелови награди за физиология или медицина, като броят на Нобеловите лауреати е 224. Наградата не е присъждана девет пъти: от 1915 до 1918 г., 1921, 1925 и от 1940 до 1942 г.

Уставът на Нобеловата фондация гласи: "Ако нито едно от въпросните открития не се окаже от значението, определено в първата алинея, паричната награда се запазва до следващата година".

Тридесет и девет награди в областта на медицината са връчени само на един получател. 34 награди са поделени между двама лауреати. 39 награди са разпределени между трима лауреати, предава БГНЕС.

В устава на Нобеловата фондация се посочва, че сумата на наградата може да бъде разделена поравно между две открития, всяко от които се счита за достойно за наградата. Ако награденият труд е дело на двама или трима души, наградата се присъжда съвместно. Награда не може да бъде връчена едновременно на повече от трима души.

Дванадесет жени са получили Нобелова награда за физиология или медицина. От тях само Барабара Маклинток получава наградата сама, без съавтори, през 1983 г.

Досега най-младият носител на Нобелова награда за физиология или медицина е Фредерик Г. Бантинг, който получава наградата през 1923 г. на 32-годишна възраст.

Най-възрастният лауреат е Пейтън Руз, който е на 87 години при връчването на наградата през 1966 г.

Ето някои интересни факти за номинациите.

Например, австрийският невролог и основоположник на психоанализата Зигмунд Фройд (1856-1939) е номиниран 32 пъти за Нобелова награда за физиология или медицина, но никога не я получава. През 1929 г. Нобеловият комитет по медицина наема експерт, който стига до заключението, че не е необходимо по-нататъшно разглеждане на Фройд, тъй като работата му няма доказана научна стойност.

През 1936 г. Фройд дори е номиниран за Нобелова награда за литература. Това е направено от познат на Фройд, носителя на Нобелова награда Ромен Ролан.

Според правилата на комисията имената на номинираните се пазят в тайна в продължение на 50 години, така че ще разберем кой е тазгодишният подгласник чак след половин век.

На учените често се налага да чакат десетилетия, за да бъде призната тяхната работа: научната общност иска да гарантира, че даден пробив в науката ще издържи проверката на времето.

В завещанието на Нобел обаче се посочва, че наградите трябва да се връчват на онези, които са направили най-много добро за човечеството през предходната година.

Комитетът за наградата за мир е единственият, който не се отклонява от това правило и редовно присъжда награда за постижения през предходната година.