Рецепта за устойчиво здравеопазване

Общественото здравеопазване се огъва под натиска на застаряващото население, а правителствата все по-често търсят помощ от информационните технологии.

Информационните технологии преобразяват здравеопазването в Европа, но според ЕС това не става достатъчно бързо. Здравните министри на страните от Съюза се срещат в Испания тази седмица, за да определят дългосрочни цели в областта на "електронното здравеопазване“. Терминът предполага не само употребата на нови технологии, но и по-ефективен начин на работа.

През 2004 г. Комисията започна да стимулира използването на информационни технологии в здравния сектор. В ЕС разходите за здравеопазване са между 4 и 11% от брутния национален продукт и между 10 и 18% от общите държавни разходи.

Финансираните от данъкоплатците здравни системи стават все по-скъпи за поддържане, тъй като търсенето на услуги расте, най-вече поради застаряването на населението. До средата на века се очаква близо 40% от населението на ЕС да бъдат на възраст над 65 години, а работещите, с чиито вноски се финансират здравните каси, да намалеят.

През 2008 г. ЕС определи електронното здравеопазване за един от шестте най-бързо развиващи се пазари, в който Европа има шанс да стане световен лидер. Електронното здравеопазване е третата по значимост здравна индустрия в Европа след лекарствата и медицинското оборудване. Пример за успешни разработки в тази област са информационните мрежи, електронните медицински картони и здравните уебсайтове.

Въпреки че голяма част от европейските лекари днес използват компютри за съхраняване и обмен на медицински данни, малко от тях се възползват от други компютърни приложения, като например електронните рецепти и следенето от разстояние, което позволява контролирането на състоянието на пациентите, без те да посещават лекарския кабинет. Обменът на данни за пациентите между отделните държави също е рядко явление, а това е голям проблем във все по-мобилния ни свят.