За да живее, тя яде на всеки 15 минути

Лизи Веласкес тежи само 25,4 килограма и има почти 0% мазнини в тялото си, но не е анорексичка.

Всъщност, 21-годишното момиче от Остин, Тексас, трябва да яде на всеки 15 минути, за да остане живо.

Тя страда от рядко заболяване, което й пречи да качи тегло, въпреки че се храни почти по 60 пъти на ден, пише британският The Telegraph.

Лизи приема между 5000 и 8000 калории на ден, но никога не е била повече от 26 килограма.

„Редовно се меря и ако кача и половин кило, съм много щастлива“, казва студентката по комуникации, която носи най-малкия номер дрехи (три нули).

„Ям на всеки 15-20 минути, за да си поддържам енергията. Приемам малки порции чипс, бисквити, шоколад, пица, пиле, кексчета, донъти, сладолед, спагети и всякакви подобни – по цял ден. Затова се ядосвам много, когато хората ме обвиняват, че съм анорексичка“, казва Лизи.

Тя е родена четири седмици преждевременно с тегло 1 килограм. Лекарите открили, че в матката на майка й е имало минимално количество амниотична течност, която предпазва плода.

В началото лекарите смятали, че Лизи най-вероятно страда от генетичното заболяване Синдром на Де Барси, но с течение на времето отхвърлили тази диагноза, тъй като момичето нямало проблеми с интелектуалното развитие, които са съпътстващи при тази болест. 

„Опитваха се да разберат какво й е, а ние я отглеждахме като напълно нормално дете“, обяснява и майка й, която е описала случая на Лизи в десетки клиники. Дори експерти по генетика засега са безсилни пред заболяването на момичето.

Лизи Веласкес е случай, който занимава лекари по цял свят и тя дори е част от генетично проучване, водено от професор Абиману от Медицинския университет в Далас, Тексас.

Според него Лизи вероятно има някаква форма на неонатален прогероиден синдром, който предизвиква ускорено остаряване, загуба на мазнини по лицето и тялото и разграждане на тъканите. Хората с това заболяване често имат триъгълни и преждевременно състарени лица.

„Знам за няколко случая на хора с този синдром и ситуацията им е подобна на тази на Лизи. Не можем да предвидим обаче какво ще й се случи в бъдеще, тъй като сме в процес на документиране на развитието на по-възрастни хора с този синдром“, коментира лекарят.

„За щастие Лизи има здрави зъби, органи и кости, така че изгледите засега са добри. Ще продължим да я изследваме и да се учим от нея“, допълни той.