Постигането на съпоставими жизнени стандарти (35 %) и на по-силна солидарност между държавите членки (30%), искат европейците за бъдещето на ЕС.
Приоритет за европейците е също така и разработването на обща здравна политика (25 %) и на съпоставими образователни стандарти (22 %).Това сочат данните от Специалното проучване на Евробарометър относно бъдещето на Европа беше проведено между 22 октомври и 20 ноември 2020 г. в 27-те държави членки на ЕС, което е първото съвместно проучване на Европейският парламент и Европейската комисия.
Проучването, публикувано преди подписването на съвместната декларация относно
Конференцията за бъдещето на Европа, показва, че преобладаващата част (92%) от гражданите на всички държави членки настояват гласът им „да бъде чут по-добре при вземането на решения, свързани с бъдещето на Европа”.
Конференцията за бъдещето на Европа цели да направи точно това. Тя ще създаде нов обществен форум за провеждане на открит, приобщаващ, прозрачен и структуриран дебат с европейците по въпросите, които са от значение за тях и оказват влияние върху тяхното ежедневие.
Три четвърти от европейците считат, че Конференцията за бъдещето на Европа ще окаже положително въздействие върху демокрацията в ЕС: 76 % са съгласни, че това представлява значителен напредък за демокрацията в рамките на ЕС (25 % са „напълно съгласни”, а 51 % са „по-скоро съгласни“), с убедително мнозинство, обявяващо се в подкрепа на това становище, във всяка държава членка на ЕС.
Респондентите смятат, че хора от всички слоеве на обществото би трябвало да участват активно в Конференцията (51 %); 47 % заявяват, че младите хора би трябвало да играят важна роля, както и националните правителства (42 %), представителите на академичните среди, експертите, интелектуалците и учените (40 %).
Малко над половината от европейците (51 %) биха желали да се включат, като респондентите от Ирландия са най-ентусиазирани (81 %), следвани от тези от Белгия (64 %), Люксембург (63 %) и Словения (63 %).
Въпреки че гласуването на изборите за Европейски парламент несъмнено се счита (от 55 % от респондентите) за най-ефективния начин да се гарантира, че гласът на гражданите се чува от хората, отговорни за вземането на решения на равнището на ЕС, има много силно изразена подкрепа за това, гражданите на ЕС да имат по-голямо влияние при вземането на решения, свързани с бъдещето на Европа. 92 % считат, че трябва да се обръща по-голямо внимание на мнението на гражданите на ЕС, като 55 % от тях са „напълно съгласни“, а 37 % са „по-скоро съгласни“. Само 6 % не са съгласни с твърдението.
Шестима от всеки десет европейци са съгласни, че кризата, предизвикана от коронавируса, ги е накарала да се замислят за бъдещето на Европейския съюз (19 % са „напълно съгласни“, а 41 % са „по-скоро съгласни“), докато 39 % не са съгласни с това (23 % „по-скоро не са съгласни“, а 16 % „изобщо не са съгласни“).
Европейците считат, че зачитането на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона от страна на ЕС (32 %), както и икономическата, промишлената и търговската мощ на ЕС (30 %) са основните предимства на Съюза. Зачитането на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона от страна на ЕС се нарежда на първо място (или поделя първото място) като най-важния актив в 14 държави, като този възглед е от особена важност в Швеция, където 58 % смятат, че това е ключово предимство. Икономическата, промишлената и търговската мощ на ЕС се нарежда на първо място (или поделя първото място) като най-важния актив в девет държави, начело с Финландия (45 %) и Естония (44 %).
Изменението на климата несъмнено се смята за основното глобално предизвикателство, засягащо бъдещето на ЕС, като 45 % от европейците избират това за основно предизвикателство. На второ и трето място сред най-често споменаваните проблеми от приблизително подобен брой европейци се нареждат тероризмът (38 %) и рисковете, свързани със здравето (37 %). Принудителната миграция и разселването са четвъртото най-често споменавано предизвикателство от малко над една четвърт от европейците (27 %).
*****
Настоящото специално проучване на Евробарометър № 500 „Бъдеще на Европа” (EB94.1) беше проведено между 22 октомври и 20 ноември 2020 г. в 27-те държави членки на ЕС, и беше поръчано съвместно от Европейската комисия и Европейския парламент. Проучването беше проведено лично и завършено с онлайн интервюта, когато това беше необходимо поради пандемията. Бяха проведени общо около 27 034 интервюта.

Trump Media отчете загуба от 405 млн. долара основно заради криптоинвестиции
Мадяр положи клетва като премиер на Унгария, знамето на ЕС отново се вее пред парламента
Перфектна буря очаква Кевин Уорш във Федералния резерв
„Росатом“ заяви готовност да развива ядрени проекти в България, Унгария и Словакия
Биткойнът е изложен на най-голям квантов риск, но и други блокчейни не са в безопасност
Вятърните турбини отчитат изненадващи печалби от войната в Иран
Учени: Мъжете вредят на Земята повече от жените
4 зодии получават силен знак от Вселената на 10 май
Рецепта за картофи на скара с масло, чесън и пармезан
Още промени в правилата на Формула 1 за догодина
Спортът по телевизията днес, 10 май
Брадата върна Кливланд в серията с Детройт
Босът на Пчеличките скочи на съдиите след 0:3
Мачовете по телевизията днес, 10 май
Барселона - Реал Мадрид
Нумерологична прогноза за 10 май
Английски пай със сирене и кашкавал
Таро карта за 10 май, неделя
Здравословен кекс с фъстъчено масло и банан без захар
Дневен хороскоп за 10 май, неделя
5 пролетни рецепти за трапезата на 11 май – Деня на Кирил и Методий
Шест потвърдени случая на хантавирус на нидерландския круизен кораб
Седмичен хороскоп 11 май - 17 май 2026
Левски вдигна шампионската титла
Стреляха по автобус в Перник
Тежко падане в Джирото, дебютант спечели втория етап
Черно море взе важна победа над Ботев (Пд) с 2:0
Пентагонът разсекрети част от архивите си за НЛО
Светът е изправен пред рекордно супер Ел Ниньо: Какви са заплахите?
AI „изключва“ човешкия мозък: До какво води общуването с чатбот
Starship Flight 12: Подготовка за дебюта на версия V3
Lunar Outpost набра 30 млн. долара за разработката на лунохода Pegasus
Нова CRISPR система използва ДНК вместо РНК за откриване на генетични цели