Евровотът: Основният баланс в Брюксел не е разклатен

Европейските избори, белязани от засилване на влиянието на крайната десница в няколко държави, предизвикаха политическо земетресение във Франция, без да разклатят основните баланси в Брюксел.

Първоначалните оценки потвърдиха възхода на националистическата и радикалната десница и съкрушителния неуспех на лидерите на двете водещи сили в ЕС - германския канцлер Олаф Шолц и френския президент Еманюел Макрон, който обяви разпускане на френското Народно събрание.

Тези избори, в които над 360 милиона избиратели бяха призовани да се явят пред урните, за да определят 720 членове на ЕП, се провеждат от 6 юни в обстановка, натежала от мрачната икономическа ситуация и войната в Украйна.

Центристката "голяма коалиция" на десницата (ЕНП), социалдемократите (С&Д) и центристите (Обнови Европа), в рамките на която традиционно се правят компромиси в Европейския парламент, вероятно ще запази мнозинството си.

Според прогнозите, публикувани от самата институция, ЕНП ще спечели 189 места, С&Д - 135, а "Обнови Европа" - 83, което прави общо 404 места от общо 720. Зелените ще намалеят до 53 места (от над 70 в момента).

Във Франция Националният събор (НС), ръководен от Жордан Бардела, доминира в проучването с над 31,5 % от гласовете, изпреварвайки значително партията "Ренесанс" на президента Макрон (15,2 %), според оценките на социологическите институти. По този начин НС ще спечели 31 от 81-те френски евродепутати.

В Германия, въпреки последните скандали, които опетниха водача на листата ѝ, на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) се приписва второто място с 16,5-16% от гласовете, след консерваторите от ХДС-ХСС (29,5-30%), но далеч пред партиите от управляващата коалиция - социалдемократите (14%) и Зелените (12%).

В Италия ръководителката на италианското правителство Джорджа Мелони, която беше превърнала тези избори в референдум за своята популярност, изглежда е успяла: нейната постфашистка партия „Италиански братя“ води с 25-31% от гласовете, според различните екзитполове.

В Австрия начело излезе Крайнодясната Партия на свободата (27%), а холандците, които първи гласуваха на 6 юни, дадоха значителен тласък на крайнодясната партия на Герт Вилдерс.

В Полша центристката, проевропейска партия на министър-председателя Доналд Туск изпревари популистката националистическа партия "Право и справедливост" (ПиС), но последната все пак получи висок резултат, а крайнодясната "Конфедерация", която е силно евроскептична, ще изпрати не по-малко от шестима евродепутати в Страсбург.

При всичко това крайната десница остава разделена в Европейския парламент на две групи (ИД и ЕКР), чието сближаване остава крайно несигурно поради големите им различия, особено по отношение на Русия.

Има и печалби за някои сили сред необвързаните, като например АзГ. Партията "Фидес" на националистическия министър-председател на Унгария Виктор Орбан, която също е неприсъединена партия, е на първо място, но бележи рязък спад спрямо 2019 г.

"Гласовете на крайната десница и на суверенната десница не могат да се сумират и това ще ограничи пряката им тежест в законодателния орган", обясни пред АФП Себастиан Майяр от института "Жак Делор".

"Но вълната, която е особено силна във Франция, неминуемо ще повлияе на политическия климат, в който действа Комисията, и мнозинството ще трябва да се съобразява с това", допълни той.

"Крайната десница може и да не е в състояние да оказва пряко влияние, но ще може да оказва скрито влияние", посочи експертът.

Докато членовете на ЕП приемат законодателство в съгласие с държавите-членки, радикалната десница би могла да се изкаже по ключови въпроси: селскостопанска политика, имиграция, климатични цели, екологични мерки, към които е яростно враждебна, и т.н.

"ЕНП е най-мощната политическа група. Ние ще изградим защитна стена срещу крайностите отляво и отдясно, ще ги спрем", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, член на ЕНП и кандидат за преизбиране.

Тя ще трябва да получи подкрепата на лидерите на 27-те държави членки, а след това и положителен вот от страна на евродепутатите - които през 2019 г. ѝ дадоха доверието си само с много малко мнозинство (9 гласа).

По време на предизборната кампания Фон дер Лайен ухажваше италианския лидер Джорджа Мелони, в когото вижда симпатичен, проевропейски и проукраински партньор - за голямо огорчение на нейните либерални и социалистически съюзници в ЕНП, както и на Зелените.

"Ще подкрепим ли Урсула фон дер Лайен? Твърде рано е да се каже. Много ясно, че сме готови да преговаряме, но при условие, че е изключено всякакво сближаване с г-жа Мелони“, твърди лидерът на Зелените за европейските избори Бас Ейкхаут.

Той превърна задълбочаването на Зеления пакт в "много важен елемент" от бъдещата програма на Комисията, въпреки че ЕНП е изключително сдържана по този въпрос.

Мелони, която се кандидатира за водач на листата за тези избори, потвърди желанието си да "защитава границите от нелегалната имиграция, да защитава реалната икономика и да се бори срещу нелоялната конкуренция".

Джорджа Мелони също така твърдо подкрепя помощта за Украйна - за разлика от унгарския министър-председател Виктор Орбан: силно критичен към Брюксел, националистическият лидер също така засили атаките си срещу НАТО, обвинявайки го, че въвлича страните от Алианса в "глобален пожар".

Разногласията в крайната десница относно отношението към Москва могат да усложнят преговорите в рамките на ЕС в момент, когато 27-те държави членки се стремят да укрепят отбранителната си индустрия, но в същото време се борят да намерят необходимите средства.

-------------------------------------------------

Жюлиен Жиро и Жером Картилие с Франческо Фонтемаджи, за АФП.