Путин е на ръба: признаците, които тревожат Кремъл

Руснаците са възпитани да се радват на военните си триумфи от миналото. Великият роман на Толстой "Война и мир" възпява тяхната трудно спечелена победа над Наполеон. Завладяването на Берлин от съветската армия през 1945 г. остава в сърцевината на чувството за самочувствие на руския народ.

Горко на руския лидер, който се възприема като провалил се във войната. Цар Николай II никога не се възстанови политически от загубата на войната срещу Япония през 1905 г. - война, която той беше започнал и след това управлявал неправилно. През 1917 г. той е принуден да абдикира по време на Февруарската революция, когато е обвинен като главнокомандващ за поражението срещу Германия и нейните съюзници в Първата световна война. Всъщност руската армия се справя добре до този момент в боевете, а Източният фронт е от решаващо значение за изтощаването на германската военна машина. Но Николай е възприеман като неудачник и, така да се каже, получава заповед за оттегляне.

Владимир Путин има няколко военни успеха, които бяха лесно постижими. Крим беше анексиран без съпротива през 2014 г., а сирийските градове бяха бомбардирани от въздуха, започвайки от 2015 г., без да е необходимо използването на сухопътни сили. Но Украйна като цяло се оказа по-труден противник в по-големия конфликт, който той започна през февруари 2022 г. Тази година, за първи път, на Деня на победата на Червения площад се състоя парад без танкове и най-модерната военна техника от страх от атака на украински дронове. Градове дълбоко в сърцето на Русия бяха атакувани.

Путин планираше войната да приключи в рамките на няколко дни. Някои от екипажите на танковете му донесоха елегантни униформи за очаквания парад по главните улици на Киев. Вместо това, боевете са вече в петата си година и никой разумен руснак не си представя, че нещата вървят гладко за руската кауза, пише за The Telegraph британският историк и изследовател на Русия Робърт Сървис.

Гражданската икономика, изтощена от военните приоритети, се проваля и Путин не е в състояние да защити хората от покачването на цените на живота. Набирането на личен състав за въоръжените сили се оказва трудно. Русия понася поне 30 000 загинали или ранени войници всеки месец и през ноември 2025 г. Путин подписа закон, който позволява на министерството на отбраната да провежда набор през цялата година, а не само по сезони. Това ще бъде изключително непопулярна мярка. Когато през есента на 2022 г. той се опита да проведе частична мобилизация, общественото недоволство беше гласно и тревожно.

Путин продължава да твърди, че "победата ще бъде наша".

Той наистина има няколко силни карти в ръкава: една от тях е Доналд Тръмп, който го е засипал с благосклонност. Войната на Тръмп срещу Иран не би могла да се случи в по-подходящ момент за Путин. Блокирането на пролива Хормуз вече накара американците да отменят забраната за продажба на руски петрол на Индия. Данъчните приходи на Путин се увеличават с повече от 100 млн. долара на ден, които той може да използва, за да купи повече от продуктите, от които се нуждае, от Китай. Си Цзинпин и Путин имаха радостна среща в Пекин миналата седмица.

Но атмосферата в Кремъл е напрегната. Още откакто дойде на президентския пост през 2000 г., Путин поддържа строг контрол над телевизионните новини. Социалният канал Telegram с гаранциите си за поверителност се превърна в основния конкурент на този монопол. Не само руските войски, но и украинските го използваха. Този месец Путин ограничи дейността му и проповядваше за конкурентния канал Max, който не поставя бариери пред следователите от Федералната служба за сигурност (ФСБ).

Този ход не му спечели приятели, особено сред руската младеж. Масовата наборна служба неизбежно ще доведе до непопулярност. До пролетта на 2026 г. армията разчиташе силно на доброволци.

Убеждаването е както финансово, така и патриотично. Войниците се заплащат добре по руски стандарти и доскоро те идваха предимно от по-бедните и селски части на федерацията, където семействата отчаяно се нуждаят от допълнителен доход. Преминаването към наборна служба ще засегне широки слоеве от обществото, където младите мъже не искат да имат нищо общо с войната. Склонността на руското висше командване да третира наборниците като пушечно месо – или днес като месо за дронове – е добре известна.

Не е ясно дали Путин ще успее да преживее бурята. Той милитаризира образованието и медиите по-систематично от всеки друг кремълски владетел след Йосиф Сталин. Подобно на Сталин, той е безмилостен владетел, който налага тежки наказания на инакомислещите. Политиците, които го дразнят, страдат от унижения, както се случи с бившия премиер Михаил Касянов, който беше заснеман в спалнята си с любовница. Лидерът на опозицията Борис Немцов беше убит на мост близо до Кремъл. Алексей Навални трябваше да бъде ликвидиран с отровата „Новичок“. Той оцеля, но краят му настъпи скоро след това в сибирска наказателна колония.

Путин поддържа образ на приветливост, той дори нарича кореспондента на BBC "Стив". Той се представя като образец на рационалност и национален дълг. Той не е антиукраински настроен, казва той, а антинацистки, и продължава да осъжда Зеленски, който е от еврейски произход, като неонацист.

Но образът започва да се пропуква. Путин е на 72 години, но започва да изглежда по-стар. Войната в Украйна е война по негов избор. Владетелят, който донесе стабилност, гордост и известна степен на удовлетворение на Русия след нестабилните 90-те години, е изхвърлил всичко това. Промяната ще дойде в Русия, но никой не може да каже кога ще бъде това.

Умът на Путин е фиксиран върху доказването, че е бил прав да нападне Украйна, вместо да се възползва от приятелска търговия с нея. Той се е разгневил срещу Запада, когато е могъл да изтръгне предимство за Русия, като противопостави Китай и САЩ.

Дори ако в Русия и Украйна настъпи мир при условия, приемливи за Кремъл, вече нанесените щети на геополитическото положение на Русия ще останат. Тази война е гигантска геополитическа грешка.

Ще го потърси ли някой за отговорност? Няма признаци, че управляващата група е готова да се обърне срещу него. Уличните протести се потискат безмилостно. Но Николай II спеше спокойно на източния фронт, докато през февруари 1917 г. не го достигна новината, че политиците и народът са се обърнали срещу него в руската столица. Царят тихо се съгласи да абдикира и династичното управление на Романовите приключи с хленч.

Путин едва ли ще си тръгне без гръм и трясък и не можем да сме сигурни, че неговият наследник ще бъде по-добър от него. Но има поне шанс, че без него завръщането към по-умерена политика както в Русия, така и на световната сцена, може да стане възможно.