"Без будилник": Детска радост, перната обич или как преподава животът

Как един училищен проект може да сплоти и вдъхнови децата? Оказва се, че не е трудно, ако просто споделим с тях истинския живот. За искрените детски вълнения от добре свършената работа, за щастието да си част от екип, за чудото на урока, който могат да съпреживеят – разказ от първо лице днес в "Без будилник"!

В модерното ни време, когато интернет прави достъпни доскоро немислими неща, изглежда трудно да развълнуваме децата, които буквално се раждат и растат с новите технологии.

Но понякога интересът им е породен от едва ли не най-простото. И не на шега то може да е "началото на началата" – яйцето и кокошката.

За четвъртокласници от столично частно училище един от най-вълнуващите дни започва горе-долу с една кора яйца. Носи ги учителката им Аксиния Савова, а добър родител помага в школото да се създаде истински домашен инкубатор. Така нагледно децата проследяват най-ценното природно чудо – раждането на новия живот.

"Бяха големи вълнения. Всяко междучасие минаваше покрай инкубатора, а излюпването на бъдещите пилета очаквано с голям интерес", разказва Мила Димова, майка на 11-годишната Йоана.

Пернатите естествено са безкрайно сладки и бързо се сдобиват с имена, даже със свои истории, родени от детската фантазия. И идва денят, в който децата вземат по едно или повече пилета у дома. В класа има и рожденичка, която получава като подарък за празника си цели пет малки.

И оттук наистина започва личната история на всяка бъдеща кокошка или петел. В семейството на Йоана са много мотивирани да се справят със задачата по отглеждането на пернатите любимци. Дейно участие в изхранването им взема братчето й - 9-годишният Михаил, който редовно следи да получават зърно и свежа трева.

В грижите за необичайните питомци се включват още приятели и съседи и така проектът на практика далеч надхвърля рамките на училището.

Вкъщи двете пилета оцеляват под топлата струя на климатика, а в един момент дори ги сгрява истинско "подово отопление" - електрическа възглавница под кашончето, което е техният дом, докато са малки.

Днес вече е ясно, че Мори и Чочи са петел и кокошка. Но вълненията съвсем не свършват дотук!

Петелът е прекрасно оперен, но... не пее. Оказва се, че му е необходим нагледен пример как става това и на помощ идват клипчета от интернет. Упоритостта на Мила и нейна приятелка е възнаградена и Мори започва да надига глас, отначало плах и накъсан, като истински тийнейджър.

Петелът обаче има собствено мнение кога да кукурига - не сутрин, както е обичайно, а когато види човек. Така семейството знае, че щом Мори пее, някой минава наблизо.

Двойката пернати се сдобива и с друга компания – малко коте, спасено от улицата. И макар съжителството първоначално да е трудно, колкото повече, толкова по-весело.

"Засега ги отглеждаме, не е много леко", признава Мила с усмивка. Вкъщи чакат Чочи да започне да снася яйца като всяка истинска кокошка. И кой знае, пернатато царство може да се увеличи...

Повечето пилета от вълнуващия проект се озовават в крайна сметка на село сред себеподобни. Но независимо от личната им история, училищният инкубатор доказва, че децата се вълнуват искрено да се грижат за нещо, че тогава се сплотяват истински, а телефонът и таблетът вече не са толкова интересни.

Родителите пък са доволни, че малчуганите, за които много неща се случват във виртуалния свят, са видели ценността на живота.

"Много учители вече са доста демотивирани и уморени, трудно е да се задържи вниманието на децата. Но трябва да се рискува и да се правят неща, които са по-различни", убедена е Мила.

В училището на Йоана и Михаил има традиция в началото на учебната година всяко дете да донесе саксия с живо цвете, за което да отговаря. Също добра идея от живия живот...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.