Македонците имат собствена държава по-малко от три десетилетия. Сега нейните власти искат от гражданите на една от най-младите европейски държави да претеглят доводите за националната идентичност и националния интерес и да отговорят на един фундаментален въпрос – как да се нарича тяхната родина, посочва агенция АР в свой материал.
След дълги преговори с Гърция тази неделя в страната ще се проведе референдум, който да определи дали балканската държава ще се казва вече Северна Македония. Съгласието на политиците в двете държави за постигането на консенсус около това име отваря пътя на Скопие към така желаното членство в Европейския съюз и НАТО, но само ако то бъде прието от избирателите.
Постигането на разбирателство с Гърция бе ключово условие на двете организации за започването на преговори за членство с Македония, известна на международната сцена досега като Бивша югославска република Македония (БЮРМ).
Въпросът, на който трябва да отговорят избирателите гласи: "Подкрепяте ли членството в Европейския съюз и НАТО като приемете споразумението между Република Македония и Република Гърция?".
Сделката предизвика бурна съпротива и в двете държави, като според критици и от двете страни тяхното съответно правителство е направило твърде много отстъпки.
Според социологическите проучвания по всяка вероятност ще спечели лагерът, подкрепящ договора, въпреки че не е сигурно дали във вота ще участват необходимите 50% от избирателите, за да бъде той счетен за валиден. Населението на Македония по официални данни е около 1,8 млн. души.
Ако избирателите подкрепят споразумението в неделя, то тогава Македония ще трябва да промени конституцията си. Последната стъпка преди приемането в НАТО ще бъде ратифицирането на юнската сделка в гръцкия парламент, който ще гласува, едва след като Македония премине през необходимите процедури.
Преобладаващата част от македонците подкрепят както членството в ЕС, така и в НАТО. Мнозинството също така е и "за" сделката за смяна на името. Няма дори видими признаци за кампания срещу споразумението, като думата "да" преобладава на билбордовете в Скопие, пише в свой материал за Bloomberg журналистът Леонид Бершидски.
Въпреки това обаче не е сигурно, че вотът в неделя ще сбъдне македонската евроатлантическа мечта. Различни национални сили, включително политици от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, призовават за бойкот на вота.
Президентът Георге Иванов, който се ползва с подкрепата на ВМРО-ДПМНЕ, заяви, че няма да гласува и окуражи и други избиратели да направят същото - ход, възприеман като призив за бойкот.
Германският канцлер Ангела Меркел, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и американският министър на отбраната Джим Матис бяха сред западните политици, които посетиха Македония през последните седмици, за да призоват избирателите да гласуват с "да" на вота.
Русия от своя страна няма интерес от това НАТО да вземе в своята сфера на влияние още една държава, която някога е била под влиянието на Москва.
Решението е между "интеграцията и изолацията", заяви македонският премиер Зоран Заев по време на скорошно събитие в рамките на кампанията си. "Няма друга алтернатива за Република Македония освен интеграцията в НАТО и ЕС".
За да бъде променено името, това трябва да бъде одобрено от две трети от парламента, а една неубедителна подкрепа на референдума няма да накара ВМРО-ДПМНЕ – която контролира повече места в парламента от лявоцентристката коалиция на Заев, да даде подкрепата си.
В случай на неуспех на референдума една от възможностите е за предсрочни избори. Това ще предостави на опонентите на македонската евроатлантическа интеграция – както Кремъл, така и крайните македонски националисти, повече време за действие, посочва още Леонид Бершидски.
Най-добрият вариант за Заев е голямо участие на референдума, особено от страна на млади хора. Но инерцията от десетилетието на управление на Никола Груевски - бившия премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ, прави повече за подкопаване на надеждите на Заев, отколкото относително слабата кампания за бойкот на вота.
Четете още новини в Investor.bg

S&P 500 и Nasdaq покориха следващите рекордни върхове
Какви са приоритетите пред новото правителство?
Зеленски подписа указ, позволяващ провеждането на парада в Москва на 9 май
Доналд Тръмп договори тридневно примирие между Украйна и Русия
Разочароващи приходи от петрол разширяват дефицита в руския бюджет с още 1 трлн. рубли
Невидимата ръка на Китай ребалансира петролния пазар
Опасни дървета в София: Възможни са щети и инциденти
Слънчеви петна или рак на кожата: Как да разпознаем разликата
От Helpbook: Гнезда на оси на детска площадка в София
Как AI влияе на мозъка ни: Тревожни резултати от експеримент
Спортът по телевизията днес, 9 май
Мачовете по телевизията днес, 9 май
Христо Янев го закъса здраво: Петима са аут от ЦСКА
ЦСКА за пореден път показа на ЦСКА 1948 кой е шефът
"Герена" е готов да избухне: Лудогорец сдава титлата на Левски
Джейн Парк
Рецептата на баба за солени курабийки без яйца
Може ли вегетарианската диета да намали риска от рак?
Таро карта за 9 май, събота
5 навика сутрин, които понижават кръвното налягане
Тагетес или турта – как се отглежда в градината
Дневен хороскоп за 9 май, събота
Тръмп обяви тридневно примирие между Украйна и Русия
Хороскоп за 9 май 2026
Новият премиер назначи 18 заместник-министри
92.52% от левовите банкноти и монети вече са изтеглени
Трима отпаднаха от състава на Черно море за мача с Ботев
Огнеборци от Вълчи дол спасиха над 20 животни при пожар
AI „изключва“ човешкия мозък: До какво води общуването с чатбот
Starship Flight 12: Подготовка за дебюта на версия V3
Lunar Outpost набра 30 млн. долара за разработката на лунохода Pegasus
Нова CRISPR система използва ДНК вместо РНК за откриване на генетични цели
Първата частна индийска ракета Vikram-1 ще бъде изстреляна през юни
Междузвездната комета 3I/ATLAS изчезна от полезрението на астрономите