САДАТ: Групата Вагнер на Турция

Използването на частни военни от Турция се превърна във все по-важна - макар и непрозрачна - характеристика на инструментариума ѝ за външна политика. Сред тях, SADAT International Defense Consultancy се откроява като квазиофициален инструмент, който размива границата между държавната политика и отричаемата принуда. САДАТ е турска частна военна компания (ЧВК), основана през 2012 г. от бившия турски бригаден генерал Аднан Танриверди, близък съюзник на президента Реджеп Тайип Ердоган. Фирмата описва мисията си като предоставяне на военно обучение, консултации в областта на отбраната и помощ за сигурност предимно на страни с мюсюлманско мнозинство. В действителност това е паравоенен инструмент, който прокарва регионалната и идеологическа програма на Анкара за разпространение на ислямистки екстремизъм, предимно в Субсахарска Африка и Кавказ, пише за TNI Синан Чиди, старши сътрудник по въпросите на Турция във Фондацията за защита на демокрациите (FDD) във Вашингтон.

Мисията на САДАТ произтича от наратив за недоволство срещу Запада. Корпоративният ѝ манифест е изричен в ислямистките си наклонности. Тя възнамерява да предпази мюсюлманските страни "от зависимост от западните кръстоносни империалистически страни и да помогне за установяването на отбранително сътрудничество и отбранително индустриално сътрудничество между ислямските страни с намерението да служи на ислямския съюз".

САДАТ възнамерява да "отговори на нуждите на всички 60 ислямски страни... в отбранителния сектор.

"Компанията "ще допринесе за утвърждаването на света на исляма като суперсила и ще насърчи среда за сътрудничество в областта на отбраната и отбранителната промишленост между ислямските страни."

Танриверди е уволнен от Турските въоръжени сили (TAF) през 1997 г. заради ислямистките си наклонности. След чистката Танриверди основава първата турска частна държавна компания САДАТ. Танриверди е личен довереник на Ердоган. От създаването си САДАТ предоставя военна сигурност и обучение на организации, свързани с ислямистки идеологии в Либия, Азербайджан, Западна Африка, Сирия и Ирак.

Танриверди почина през 2024 г., но САДАТ - подобно на руския си еквивалент, Вагнер - е надживял основателя си. Преди смъртта си Танриверди призова за ислямска "армия за Палестина" и заплаши, че всякакви израелски операции в Газа ще доведат до атаки срещу Тел Авив. Според визията на Танриверди това би се постигнало чрез създаване на съвместна ислямска армия. Синът на Танриверди и новият шеф на турската ЧВК, Мелих Танриверди, се стреми да запълни всеки вакуум, оставен от Съединените щати, Европа или умерените арабски партньори в региона. Точният брой наемници, с които САДАТ управлява, е неизвестен. Но организацията е подкрепяла тероризма, като е обучавала и вербувала бойци за Фронта ан-Нусра и Ислямска държава.

През септември 2024 г. Арменската адвокатска колегия също поиска глобални санкции "Магнитски" срещу САДАТ заради "твърдения за сериозни нарушения на правата на човека и съучастие в насилие и нестабилност в конфликтни зони, особено в Арцах (Нагорни Карабах), Либия и Сирия".

САДАТ е от основно значение за желанието на турските лидери за военна мощ и ислямистко влияние в Африка и поддържа присъствие в девет държави в Африканския рог, Сахел и Магреб. ЧВК започна първата си задгранична мисия в Либия през 2013 г. По време на турската интервенция там през 2020 г. САДАТ наблюдаваше 5000 сирийци, вербувани да се бият заедно с правителството в Триполи. Наскоро ЧВК разшири операциите си в Сахел, където защитава турските икономически интереси и защитава насилствени диктатори. През 2024 г. френски журналисти съобщиха, че САДАТ е започнала да наема персонал за сигурност на лидера на малийската хунта Асими Гойта. ООН обвини Гойта и неговите сили в масови убийства и безразборно насилие срещу цивилни. Сирия е основният район за набиране на персонал на САДАТ: ЧВК е набирала новобранци от осем милиции в рамките на подкрепяната от Турция Сирийска национална армия (SNA) за бойни действия в Либия.

През 2023 г. Министерството на финансите на САЩ санкционира една такава милиция, дивизия "Хамза", за изтезания, отвличания, сексуално насилие и грабежи срещу цивилни. САДАТ също така е принуждавала сирийски новобранци да участват в бойни действия на фронтовата линия в Либия и Нагорни Карабах, като е обогатявала лидери на SNA, нарушаващи правата им, и често е удържала заплащане.  Заловени чуждестранни бойци обясниха, че САДАТ е обучавала и руски мюсюлмани, които са се присъединили към ИДИЛ и Джабхат ан-Нусра (сирийския клон на Ал Кайда), влизайки в Сирия през турската "джихадистка магистрала". През август 2020 г. САДАТ започва да набира и изпраща между 1500 и 2000 сирийци да се бият за Азербайджан в Нагорни Карабах.

Френският президент Еманюел Макрон цитира разузнавателни данни, разкриващи, че 300 от тези сирийци са членове на джихадистки милиции. Докато SADAT позволява на Турция да действа гъвкаво в оспорвани региони, това също така усложнява международните усилия за прилагане на норми относно поведението в конфликти и отчетността. Тъй като Анкара продължава да разширява влиянието си в множество театри на военни действия, SADAT вероятно ще остане централен - макар и противоречив - стълб на нейната външнополитическа архитектура.