Бизнесът иска да спрем да въртим стрелките, 51% "За" лятнотото

51% от участвалите в националното допитване на Министерството на енергетиката са посочили, че са за лятното часово време. Това става ясно от отговор на ведомството на Теменужка Петкова на запитване на в. "24 часа".

Националната консултация в рамките на Консултативния център на дирекция "Координация по въпросите на ЕС“ бе проведена в периода 20 септември - 11 октомври 2018 г. В нея са участвали над 17 000 души  с коментари и дори със свободен текст.

96% от участниците са гласували "за" преустановяването на сезонните промени на часовото време.

От тях  51% са "за" за установяване за постоянно на лятно часово време, 38% са "за" установяване за постоянно на зимно часово време,  7% са "за" да спре местенето на стрелките, но не са уточнили предпочитания към лятно или зимно време.

"От анализа на отчетените коментари е видно, че не преобладават категорични предпочитания за установяване на постоянно лятно или постоянно зимно часово време. Отчита се лек превес на мненията за установяване на постоянно лятно часово време", се казва в отговор на министерството.

Информацията с резултатите от проведената консултация ще бъде записана в позицията, необходима за осигуряване на българското участие в дискусиите в работните органи на ниво ЕС, както и за заседания на Съвета на Европейския съюз.

Възможните варианти, за които е ставало дума на заседанието на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, изследват в колко часа настъпва изгревът и залезът във всяка европейска държава в зависимост от избора на лятно или зимно часово време. За българската страна е важно да бъде запазен хармонизиран режим на равнище ЕС, при който всички държави-членки преустановяват сезонните промени на часовото време два пъти годишно. Това ще бъде от полза за функционирането на вътрешния пазар.

С проекта на директива Европейската комисия предлага изборът на това дали да се премине за постоянно към лятно или зимно часово време да зависи от всяка държава-членка. Това налага сериозен анализ на национално равнище, тъй като последиците от избора ще засегнат различни аспекти на обществения живот.

Лятното часово време е въведено в България през 1979 г. като система за спестяване на енергийни разходи чрез увеличаване на използването на дневна светлина.

В областта на енергийната политика, извършваните от Електроенергийния системен оператор периодични анализи показват, че първоначалният благоприятен ефект с годините отслабва и с достатъчна статистическа значимост може да се приеме, че през 2007 г. е достигната фазата за насищане.

През 2005 г. делът на електрическата енергия за осветление е 14% от общото електропотребление в страна. През 2014 г. делът на електрическата енергия за осветление е намалял до 4,5% от общото електропотребление в страна. Спестената енергия за осветление се равнява на 24 088 мегаватчаса или 1,44%, тя е еквивалентна на работата на АЕЦ "Козлодуй“ на пълна мощност за 12 часа или на работата на един конвенционален термичен блок от 200 мегавата за 120 часа.

Извършваните анализи за влиянието на лятното часово време показват, че тъй като битовата активност и активността в сферата на търговията и услугите са по-интензивни във вечерните часове, статистически значима е промяната в режима на електропотребление само за тази част на денонощието и то само през първите две седмици след сезонната промяна на часовото време. Като цяло, в областта на енергетиката, ефектът от сезонните промени на часовото време в последните години е незначителен.

Според предложената от ЕК директива, последната възможност за промяна на часовото време ще бъде през октомври 2019 г., ако сме избрали зимно часово време. Ако изберем лятното, за последен път ще преместим стрелките през март 2019 г. Страната трябва да уведоми ЕК за своето решение шест месеца преди промените да породят действие. Това обаче са работни срокове и е възможно те да бъдат променени, съобщават от министерството.