От момче до лидер: Как в Грузия продават образа на Сталин?

Снимка: Reuters

1 / 5

Любопитните туристи научават още, че внучката му днес е управител на магазин в Портланд, Орегон.

По време на управлението си той получавал много подаръци от любящите граждани, разказват още в музея. Сред ценните подаръци било и луксозно кожено палто, което днес е изложено в музея.

"Палтото е било подарък за Сталин от московска компания за облекла", обяснява пред "New york times" с тежкия си грузински акцент жена на средна възраст, с лилави кичури в косата. Тя е гид в музея и закачливо допълва, че Сталин не носил палтото, защото не му било в стила.

Музея на Сталин отваря врати едва 4 г. след смъртта му. Еманация на съветския класически стил, сградата е пълна с картини, снимки и лични вещи на лидера. Колекцията е толкова богата, че в самото начало на музея се намира дори и вагонът, с който Сталин е пътувал до Потсдамската конференция през лятото на 1945 г.

За историята Сталин е спорна личност, лидер, отговорен за смъртта на десетки хиляди. В Гори картината е малко по-различна. Музеят тук рисува възхитителен и вдъхновяващ разказ за малкото бедно момче, което успява въпреки няколкото си пребивавания в царистки затвори и се издига до най-високия етаж на властта.

Липсващите части от историята

Сгушена между Русия и Турция, Грузия е известна с малко неща. Освен красивия пейзаж и вкусната кухня, страната привлича и с факта, че именно тук е роден Иосеб Бесарионис дзе Джугашвили. Синът на обущар, превърнал се в един от най-строгите лидери на ХХ век.

За грузинските туристически служби това представлява известно главоболие. В крайна сметка, как да рекламираш страната, дала на света Сталин?

Отговорът на това се крие в онова, което всъщност липсва в музея на Сталин. Тук думичката "Гулаг" не се среща. Затворите са мит. Няма дори и намек за Голямата чистка от 30-те години на ХХ век.

Колективизацията на стопанствата обаче няма как да бъде избегната. Въпреки това "Голодомора", или големият глад, заради който през 30-те години измират милиони украинци, е удобно пропуснат.

"Много грешки бяха направени в Съветския съюз по време на колективизацията", признава все пак гидът. "Но така или иначе, кооперативите бяха създадени", продължава спокойно обиколката на музея.

Как да продадеш Сталин на света?

Главоблъсканиците на Грузия за това какво да прави с наследството на Сталин понякога създават доста конфузни ситуации. През 2013 г. шефът на Националната туристическа администрация Гиорги Сигуа предложи страната да се рекламира на китайците по същия начин, по който Израел привлича християните.

"Можем да продаваме Сталин като туристически продукт на китайския пазар", предложи Сигуа. "Точно както израелците продават Исус Христос".  Дали заради това изказване, дали поради други причини, но през 2014 г. Сигуа е уволнен.

Въпреки че Грузия официално не се рекламира като "родината на Сталин", неговата личност остава като притегателна сила за десетки туристи, особено сред китайците и руснаците.

Според една служителка в музея на Сталин, само през миналата година 162 000 туристи са се поинтересували от бившия съветски лидер. "Това са повече посетители отколкото в който и да е музей в страната", казва служителката с гордост.

Дали това е вярно обаче няма как да се провери, защото властите отказват да отговарят на въпроси, свързани с туристическите обекти за Сталин.

Тази чувствителност е доста разбираема в родината му. В родния му Гори, към Сталин много хора изпитват благоговение, особено по-възрастните, за които той е епохална фигура, построила империята, победила нацистката армия.

"Той е бил обикновен човек, който е пораснал и е станал лидер на велика държава", обяснява 70-годишния пенсионер Мера Бхатадзе. Гиви Лурсманашвили кима в съгласие: Той беше гений!

За младите грузинци просталинистки възгледи като тези са едновременно смущаващи и безочливи. Без сантимент за родината си, Сталин се смята за отговорен за депортирането на 400 000 грузинци, хиляди от които - застреляни. В Гори обаче на повечето хора не им пука. Може би фактът, че личността на Сталин носи доста лари - грузинската валута.

Тук ликът на Сталин може да бъде закупен върху всичко - тениски, чанти, чаши за чай, миниатюрни бюстове, папиемашета, химикали, лули, запалки, та дори и чаши за шотове.

Освен финансовите облаги, има и още един фактор. Привържениците на теориите на конспирацията твърдо вярват, че Сталин само се е преструвал на комунист. Тайно всъщност бил грузински националист.

"Много хора, с които говорим, твърдят, че той е държал кръст в апартамента си, което значи че е бил християнин", обяснява Нутца Батиашвили, професор в Свободния университет в Тбилиси.

Образът на Сталин понякога създава напрежение между Гори и властите в Тбилиси. През 2010 г. правителството премахва статуя, която дълго време е стояла в центъра на града. През миналия май, когато се отбелязват 74 г. от победата във Втората световна война местни, активисти искат статуята да бъде върната на мястото си. Искането им е игнорирано.

По подобен начин Гори игнорира призивите на правителството да се смекчи идолизирането на Сталин. През 2012 г. културният министър съобщи, че експозицията ще бъде преработена така, че да отдава уважение на жертвите на съветския лидер.

Това обаче така и не се случва. Вместо това в музея се появява стая с маса, на която са изтръгвани самопризнания от арестанти. Турът удобно пропуска тази стая.

За някои европейци всичко това е едновременно любопитно и непонятно. "Та той е герой тук!", казва Йохен Дикман, германски турист. "Имат толкова известни грузински автори, от които всички се гордеят. Сякаш не разбират, че Сталин ги е изпратил в гулаг и ги е убил", клати глава германецът.