Русия къса със Съветското си минало... законно

Между 1917 и 1991 година Съветският съюз създава множество необичайни закони, които изненадващо са в сила и до днес.

В продължение на десетилетия те спират развитието на Русия, но сега премиерът Дмитрий Медведев иска "регулаторна гилотина", която да премахне ненужните и безумни съветски закони до 2020 година. Тяхната бройка не е никак малка – близо 20 хил. наредби ще бъдат отменени.

А сред тях има някои наистина необясними.

Оказва се, че меката мебел, мокетите и килимите, които хората слагат в офисите си, са били незаконни през последните 60 години. През 1958 година Министерският съвет на Съветския съюз решава да се бори със суетата, като приемат закон, който забранява в държавните офиси и публичните сгради да има мека мебел и декор от вълнени или копринени тъкани.

Друг закон, който ще бъде премахнат, датира от 1927 година и гласи, че вещите и имотите на всички, които са напуснали СССР по "политически причини", ще бъдат иззети в полза на държавата. Разбира се, в закона имало вратичка – онези, които се разкаяли на време и се върнели в държавата преди вещите им да бъдат конфискувани, можело и да не се сбогуват с тях. Но предвид масовата чистка на десиденти по времето на Сталин, почти никой нямал желание да се възползва от нея.

По времето на СССР артистите, писателите и учените са били по-специални от другите. Затова бил приет закон, който им осигурявал апартаменти с 20 квадрата по-големи от тези на останалите хора. Огромните "Писателски апартаменти" в центъра на Москва дори се превръщат в част от фолклора на страната. Но след като СССР пада, "специалните" вече не се ползват с привилегии, а от 2020 година, законът ще бъде пратен завинаги в миналото.

През 1956 година е приет закон, който задължава общините да осигуряват постоянно настаняване на хора от малцинствата и да им намират работа в местни заводи, ферми или строителни обекти. Той също ще бъде премахнат.

Ще дойде краят и на хляба по стандарт. През 1990 година Министерството на зърнените храни приема правило, което налага точно колко разреза трябва да има върху различните видове хляб. Но от февруари тази година пекарите могат да са спокойни – те вече могат да правят колкото си искат разрези, без да нарушават закона.

Указът на Съвета на народните комисари на СССР, подписан малко след болшевишката революция, установява 48 часова работна седмица и 8 часов работен ден. Днес той си противоречи със съществуващия Трудов код, в който е упоменато, че продължителността на една работна седмица не трябва да е повече от 40 часа.

От 1920 година, декрет от комисията за универсален трудов дълг задължава всички работодатели да докладват, ако някой от служителите им пропуска работа. За това е създадена специална комисия по дезертиране. Ала на работодателите им е изключително трудно да изпълняват закона, тъй като в последните няколко десетилетия комисията не съществува.

Още един закон, който ще "мине под ножа" е този, който осигурява равни права на децата на държавните служители, с тези на хората, работещи във фабриките, при кандидатстване в университет. Но почти 100 години по-късно е абсолютно немислимо да си представим, че децата от различните прослойки биха имали различни права.

До Нова година правителството трябва да формализира пълния списък на съветските актове, които да преминат под "регулаторна гилотина".