Помага ли спирането на интернета за ограничаване на протестите?

Когато хиляди протестиращи излязоха на улицата миналия месец след изборите в Беларус, властите решиха, че най-правилното решение е да спрат интернета в цялата страна. Навярно те са се надявали, че по този начин демонстрациите ще приключат, но седмици по-късно тълпата по улиците в Минск продължава да расте и да се противопоставя на намерението на Лукашенко да остане на власт.

През последните десетилетия все повече и повече режими свикват да блокират достъпа на гражданите си до интернет, за да прекратят усилията на активистите да комуникират и да се мобилизират. Но едно изследване показва, че подобно на Беларус, този метод рядко има ефект. Всъщност, в повечето случаи ефектът е обратен, а демонстрациите стават по-продължителни, настойчиви и насилствени. 

"Рядко виждаме блокиране на мрежите, което да е довело до спад на протестиращите на улицата", казва Ян Ридзак, анализатор в Ranking Digital Rights, организация с нестопанска цел, която насърчава гражданските свободи.

Той и екипът му наскоро публикуват проучване, в което документират какво се е случило с протестните движения в африканските страни, когато правителствата решават да цензурират социалните мрежи или директно да спрат интернета.

Изследването на Ридзак не успява да докаже, че спирането на интернета винаги е свързано с по-агресивни протести, но доказва, че то няма никакъв ефект върху броя на хората, които излизат по улиците. Един от примерите са протестите за етническо неравенство в Етиопия през 2017 г. Тогава правителството блокира достъпа до мрежи, но "напълно се проваля", тъй като броят на протестиращите не намалява и са регистрирани повече сблъсъци.

Eкипът от учени взима под внимание данните за локациите на протеста и дали е имало сблъсъци или не. Но изследователите нямат достъп до информацията какъв е бил броят на протестиращите и каква е била тяхната активност в интернет преди спирането на мрежите.

"Ако върху тези две точки бъде хвърлена повече светлина, то това би било ключово за по-нататъшното обяснение на устойчивостта на протестните движения в лицето на нарушената комуникация, предполага Дебора Браун, старши изследовател и застъпник за дигиталните права в Human Rights Watch.

Тя добавя, че в крайна сметка намесите в мрежите едва ли ще са достатъчни да заглушат активистите.

"Затъмнението не променя това, което хората искат. А те искат да бъдат чути. Те няма да си останат вкъщи, само защото не могат да комуникират помежду си", казва Браун. А Ридзак е на мнение, че протестиращите ще намерят нов начин за комуникация, когато са принудени. В случая с Беларус протестиращите веднага се обърнаха към частни виртуални мрежи VPN и Telegram, когато сайтове като WhatsApp бяха блокирани.

Но ако спирането на интернет не работи, защо правителствата продължават да го използват?

"Те често използват тази тактика в краен случай. Но стратегията е груба и може да доведе до  разпространение на слухове и дезинформация по други канали - с непредсказуеми последици", казва Джос Райт, старши научен сътрудник в Оксфордския интернет институт, пред Vice.

Ридзак е съгласен с това твърдение: "Става въпрос за създаване на атмосфера на страх и несигурност. Като пряка демонстрация на власт, изключванията могат да засилят цялостното усещане за хаос в дадена държава или населено място, създавайки нестабилна ситуация, която властите може да се надяват в крайна сметка да им помогне", казва той.