Ново изследване, публикувано в сп. Nature, прави поредното мрачно предположение - през този век Гренландия ще загуби повече лед отколкото през целия Холоцен (тези 12 хил. години, през които човекът се е разхождал по Земята).
Прогнозата наистина е стряскаща. Докладът, публикуван вчера в Nature, предлага нови доказателства, че най-северният леден слой на Земята, който съдържа достатъчно замръзнала вода, за да се повишат глобалните морски нива с повече от 7 метра, е навлязъл в период на бърз спад и може да се стопи изцяло, ако човечеството не намали драстично или не преустанови изгарянето на изкопаеми горива.
През последните години имаше и твърдения, че топенето на ледовете на Гренландия е част от естествен жизнен цикъл, но изследването отхвърля този вариант, като сравнява бързината на текущото разпадане на ледовете с възходите и спадовете в геоложкото минало.
"Сега можем да сме сигурни, че този век ще бъде уникален в контекста на естествената изменчивост през последните 12 000 години", казва водещият автор на изследването Джейсън Бринер, глациолог от Университета в Бъфало.
През последните 40 години затоплянето на Арктика накара Гренландия да губи ледовете си с изключителна скорост. Но за да поставят тази тенденция в дългосрочен контекст, учените изискват записи за растежа и спада на ледената покривка в продължение на хиляди години. И преди е имало опити да се установи колко е бил дебел леда на Гренландия през целия Холоцен, но досега никога не е било провеждано изследване, което да ни каже и точно колко лед ще бъде изгубен през този век.
Учените, ръководени от Бринер, правят точно това - съчетават миналото с бъдещето.
"Хората са моделирали миналото на ледената покривка на Гренландия, моделират и бъдещето й", казва Бринер. "Досега наистина не е имало едно проучване, което да използва един и същ модел, същите методи и да проследил целия му живот - от минало към бъдеще.“
Сега Бринер и колегите му са запълнили тази празнина, а в процеса са пресъздали историята на топене на Гренландия по по-сложен начин. Учените комбинират модела на ледената покривка с данни за температурата и снеговалежите през дадения период. След това те разширяват данните, като използват климатичен модел, който да им покаже как е изглеждала Гренландия преди 12 хил. години, чак до 2100 г. сл. Хр.. Те използват сценарии с ниски и високи въглеродни емисии, за да изиграят възможните бъдещи позиции за ледената покривка.
Проучването им показва, че това, което се случва с Гренландия е толкова екстремно, че се равнява на всичко останало, което се е случило с леда й през тези 12 хил. години взети заедно. Между 10 000 и 7000 година топлинно явление, наречено "холоценов топлинен максимум", кара ледената покривка на Гренландия да се свие драстично. По време на един особено екстремен век приблизително 6 000 милиарда тона лед са се стопили. Ако обаче скоростта на топене през този век се запази каквато е била през 2000 и 2018 година, то Гренландия ще загуби 6 100 милиарда тона лед.
Но 6 100 милиарда тона е консервативна оценка за това колко лед Гренландия е на път да загуби. Това се дължи на факта, че въглеродните емисии продължават да се натрупват в атмосферата, а планетата ще продължи да се затопля, което ще доведе до ускоряване на темповете на топене. Също така е вероятно Гренландия да преживее по-екстремни години на топене, както през 2012 и 2019 г., когато топлинните вълни на върха на изменението на климата успяха да предизвикат огромни летни загуби през лятото.
Има и оптимистичен сценарий. В него човечеството бързо намалява глобалните въглеродни емисии. Ако това се случи, моделите на Бринер показват, че Гренландия ще загуби около 9 700 милиарда тона лед през този век. Но ако продължим да изгаряме изкопаеми горива, тя може да загуби близо 21 000 милиарда тона лед през този век, скорост на топене приблизително четири пъти по-висока от най-високата оценка на модела за последните 12 000 години.
Последният сценарий, наречен RPC 8.5, се счита за песимистичен от гледна точка на емисиите, но това е пътят, който Гренландия следва най-внимателно въз основа на скорошните ледени загуби. Констатациите на RPC 8.5 също са в съответствие с друго скорошно проучване, според което Гренландия може да остане без лед само след 1000 години.
Тед Скамбос, глациолог от Националния център за данни за сняг и лед, който не участва в проучването, го нарече "отлично обединяване на палео записи, съвременни измервания и моделиране, което разширява работата до бъдещи прогнози". "Документът е отговор и за онези, които отхвърлят продължаващите ефекти от промените в климата с твърдението "Земята винаги се е променяла". И отговорът е "не и с този темп", казва Скамбос.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Водещите европейски борси затвориха сесията с понижения
Pernod Ricard проучва придобиване на собственика на Jack Daniel's
Banking Today 2026 (Галерия)
С близо 1,7 млрд. евро ще се изпълняват проекти по програма „Развитие на регионите“
Лихвите по заемите намаляват през февруари
Как българският бизнес може да спечели от сделката ЕС-Австралия
Инфлация, доходи и горива: Партиите с различни "рецепти" за справяне с цените
Централна емисия
Централна емисия
Терзиев: Реконструкцията на бул. "Ал. Стамболийски" завършва след два месеца
Световни легенди в бойните спортове пристигат в Пловдив за лагера на SENSHI
Пожар в столичния "Бъкстон", открито е овъглено тяло
След провала в квалификациите: България търси задължителна победа
Косово обеща 1 млн. евро на футболните национали за класиране на Мондиал 2026
Траур! Почина легендарен италиански нападател
Станка Златева не мисли да хвърля оставка
Левски продава Сангаре, ясно е бъдещето на Дуганджич
Голяма новина за Роналдо
Дневен хороскоп за 27 март, петък
Smart Care реализира 10000 поръчкови душ кабини в София – Какви са съветите на екипа?
Нумерологична прогноза за април 2026
Здравословно отслабване без диети – какво наистина работи
Тест: 3 магични кутии разкриват какво ви очаква в близко бъдеще
10 тайни за стила, които модните експерти крият
Тийнейджър уби майка си с чук след съвети от AI (ВИДЕО)
Третокласници от Нови пазар участваха във викторина за Първо българско царство
Българите кътат милиарди в банките
Третият музикален конкурс „Пиленце пее, мамо ма“ събира 70 млади изпълнители във Ветрино
Какво време ни очаква в петък?
Откриха скелета на д’Артанян, твърдят археолози
През 1883 г. Луната неочаквано става синя, а Слънцето – „великолепно зелено“: Какво е обяснението?
Материали-чудо могат да направят обектите „невидими“
Учени създадоха първия атлас на мозъка: Как се променя той с възрастта
Загадъчен сигнал доказва съществуването на първични черни дупки?
Междузвездният обект 3I/ATLAS може да съдържа остатъци от извънземно гориво