Гасим лампите за един час, за да спасим планетата, отново е "Часът на Земята"

На 25 март ще изгасим светлините за час, за да подкрепим планетата, но същевременно осветяваме проблема с ограничените местообитания на дивите животни в България. В рамките на световната кампания "Часът на Земята" природозащитната организация WWF в България започва инициатива за възстановяване на популациите на риса и дунавските есетри по нашите земи, наречена "Общ дом. Общо бъдеще".

Един от най-големите проблеми пред едрите хищници в България е нуждата им от големи територии и необходимостта от свързаност между техните местообитания, които не винаги са в границите само на една държава. За да се справят с този проблем природозащитниците предприемат инициативи за обявяване на нови територии с различна степен на защита, тъй като в момента природните паркове и резервати заемат едва 5% от територията на страната ни. По този начин те ще свържат фрагментираните местообитания и ще създадат условия за завръщането на отдавна изчезнали у нас видове.

Часът на Земята е най-мащабната международна инициатива, посветена на опазването на планетата. След броени часове тя ще стане факт за 16-а поредна година в повече от 190 държави, сред които и България. По традиция през  последната събота на март милиони хора от цял свят ще изгасят осветлението в домовете си между 20:30 и 21:30 ч., отправяйки призив за живот в хармония с природата. Природозащитната организация WWF използва повода, за да насочи общественото внимание към нуждата от обявяването на нови защитени територии в България като ключова стъпка в този процес. Това е и една от водещите цели на кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“, посветена на опазването на дивите животни у нас.

На 3-и януари WWF внесе в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) изчерпателни предложения за обявяване на десет нови защитени територии с обща площ от 13 624 дка. Според експертите определените зони трябва да бъдат поставени в категория „Защитена местност“, тъй като пазят ценни екосистеми от стари и крайречни гори, които са местообитания на редица животински и растителни видове. В предложенията попадат горски и водни територии, част от които са държавна, а други – общинска собственост. Сега решението е в ръцете на МОСВ и експертите на WWF чакат обратна връзка, за да могат да продължат работата си на терен.

„Обявяването на защитени територии е висш пилотаж в природозащитата. Две от десетте територии, които искаме да получат статут на защитени, са потенциални местообитания на риса в България. Това са „Тодорини кукли“ и „Забанова падина“ в района на Берковица. Целта е да осигурим връзка между местата, в които той ловува и се размножава. Най-пагубното за едрите хищници е изолирането на териториите им“, коментира Нада Тошева, ръководител на програма „Опазване на видове“ във WWF.

Териториите, предложени от WWF, включват местности по поречието на река Марица, както и в Стара планина, Златишко-Пирдопската котловина и Родопите. Това са: „Изворът на Белоногата“ и „Марица - Стамболийски“ в Горнотракийската низина, „Тодорини кукли“ и „Забанова падина“ в Западна Стара планина, „Златишка букова гора“ и „Маринов дол“ в Златишко-Пирдопската котловина, „Смилян“ в Родопите, „Райковци“ в община Велико Търново, „Средец“ и „Снягово“ в района на Бургас.

„Най-малката е „Маринов дол“, която обхваща площ от 414 дка, а най-голямата -„Смилян“,  покриваща 5410 дка. Общото между всичките десет предложени от нас  защитени местности е, че в тях са съхранени ценни горски съобщества - стари букови и смърчови гори, крайречни гори от бяла топола и полски бряст, равнинни дъбови, габърови и липови гори. Те са местообитания на застрашени, редки и уязвими видове и видове с висока консервационна значимост. Голяма част от типовете горски местообитания в предложените защитени местности са вписани  като застрашени в Червената книга на България и опазването им зависи от всички нас“, споделя Нели Дончева, ръководител на програма „Гори“ във WWF.