Възможен ли е справедлив преход в енергетиката на България?

Следващите години ще бъдат от решаващо значение за осъществяването на справедлив преход в България, който да осигури преминаването към нисковъглеродна икономика, високотехнологични решения и към демократизация на енергийната система. Затварянето на въглищните топлоелектрически централи (ТЕЦ) е безспорно най-голямото предизвикателство пред осъществяването му, тъй като формират голям дял от общото производство на електроенергия. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията, поетапното затваряне на въглищните ТЕЦ може да се случи без рискове за сигурността на електроенергийните доставки и ще понижи цената на електроенергията с поне 25% до 2030 г. За да отговори ефективно на предизвикателствата пред въглищните региони, България трябва да възприеме по-всеобхватен подход, основан на активното включване на гражданите в процеса, анализ на данни и системни политики в редица сфери.

Всяка икономическа трансформация причинява сътресения и затова фокусът на политиките за справедлив преход следва да бъде смекчаването на отрицателните въздействия върху най-уязвимите групи.

Затварянето на въглищните топлоелектрически централи (ТЕЦ) е безспорно най-голямото предизвикателство пред осъществяването на справедлив преход. Въпреки че те са икономически неконкурентни, тъй като произвеждат електроенергия на цени близо два пъти по-високи от пазарните, благодарение на щедри субсидии и гарантиран дял на регулирания пазар, те продължават да формират голям дял от общото производство на електроенергия. Около 95% от въглищната индустрия е концентрирана в три области: Стара Загора, Перник и Кюстендил. По изчисления на Центъра за изследване на демокрацията, затварянето на мините и въглищните централи в Стара Загора ще коства около 8 – 10% от регионалния брутен вътрешен продукт и около 11 000 преки работни места и още 8 000 непреки. В Перник и Кюстендил въглищата играят по-ограничена роля в местните икономики, като не повече от 1 000 работни места биха били под заплаха.

България може да се възползва от европейски средства в размер на между 3 и 5 млрд. евро, които да насочи към инвестиции в бързо развиващи се отрасли, преквалификация на работниците и ускоряване на енергийния преход в трите региона. За да управлява тези средства, България следва да подготви амбициозни Териториални планове за справедлив преход, които да набележат цялостната стратегия за справяне със социалните и икономическите последици от затварянето на въглищната енергетика. В сегашния си вид и въпреки повече от две години обсъждане със заинтересованите страни, те не са адекватна пътна карта за икономическа трансформация.

Въглищата са най-скъпата енергия на пазара

Въглищните централи са пет пъти по-скъпи от ВЕИ мощностите. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията, затварянето на въглищните ТЕЦ, всъщност ще понижи цената на електроенергията с поне 25% до 2030 г. Въглищните електроцентрали не биха участвали в електроенергийния микс, ако не получаваха държавна подкрепа под различни форми в размер на близо 1 млрд. евро годишно. След 2025 г. тези субсидии, като предложения в споразумението между правителството и синдикатите механизъм за капацитет, биха противоречали на европейското законодателство. Това означава, че вероятно лигнитните централи постепенно ще спрат да работят и към 2030 г. се очаква минимално количество произведена електроенергия от тях.

България е в състояние да прекрати изгарянето на въглища без рискове за сигурността на електроенергийните доставки. За целта въглищата следва да бъдат своевременно заменени от огромните планирани ВЕИ инвестиции в комбинация с децентрализирани системи за съхранение на свръхпроизводството на електроенергия през голяма част от деня и използването ѝ вечерта при по-високото потребление. Изследването на различни сценарии за развитието на електроенергийната система на Югоизточна Европа ясно показва, че дори при затваряне на всички въглищни централи, не се очаква недостиг на електроенергия, а България запазва позицията си на нетен износител на електроенергия, дори това да не важи за всички месеци на годината.

Успехът на въглищния преход ще зависи от разширението на преносния капацитет на мрежата, подобряването на енергийната ефективност и въвеждането на адекватни стимули за ограничаване не електроенергийното потребление. Преходът трябва да бъде основан на активното включване на гражданите, които трябва да бъдат водещи в процеса на децентрализация и демократизация на електроенергийното производство и инвестициите във ВЕИ и енергийна ефективност.

Какво следва?

Усилията на правителството следва да се насочат към постигане на социална справедливост чрез създаване на нови работни места в бързоразвиващи се отрасли, в насърчаване на малките и средни предприятия и в налагането на пазара на върхови иновации в енергетиката, промишлеността и селското стопанство. Вместо това предложените мерки приличат повече на субсидирана заетост, която закрепостява работниците в отрасли, които нямат дългосрочно бъдеще.

Необходима е детайлна програма за пазарна реализация чрез подходящи стимули за служителите във въглищния сектор, за да бъдат приобщени към една нова икономическа среда, основана на нови знания, умения и кариерни алтернативи. Еднократните компенсации изглеждат като форма на подкупване на работниците, за да няма социално напрежение, а не смислен подход за устойчиво развитие.

Кои са ключовите мерки за осигуряване на справедлив преход?

·     Институционализирани структури за подкрепа на инвестициите, финансирането и финансовата подкрепа: Процесът на справедлив преход трябва да включва създаването на институционализирана структура за подкрепа на най-засегнатите икономически сектори. Това изисква пренасочване на финансовите потоци към най-уязвимите области, включително минния, производствения, електроенергийния, строителния и транспортния сектор. Схемите за финансови компенсации за зависимите от въглищата работници биха могли да ги стимулират да се включат в алтернативни икономически дейности, като развиват предприемаческия потенциал на областта.

·     Развитие на индустриални зони: Трябва да има ясен план за това кои индустриални паркове (съществуващи или нови) ще бъдат подкрепени. Териториалните планове следва да включват специална подкрепа за индустриално клъстеризиране на предприятия със сходни производствени процеси. Индустриалните паркове следва да се превърнат в центрове за декарбонизация, където различните дружества биха могли да споделят разходите за внедряване на общи съоръжения, базирани на ВЕИ, и друга нисковъглеродна инфраструктура, която ще оптимизира оперативните разходи и ще декарбонизира производствените процеси.

·     Трансфер на знания: Плановете следва да включват подходящи мерки за стимулиране на трансфера на знания между университетите и научноизследователските институти и местните предприятия, за да се засилят синергиите в областта на иновациите и тенденциите за интелигентна специализация.

·     Подкрепа за малки и средни предприятия (МСП): Тези предприятия във въглищните региони ще играят жизненоважна роля в справедливия преход, тъй като те са гръбнакът на регионалната икономика. По-голямата част от потоците на финансиране по Плановете следва да бъдат насочени именно към подкрепа на растежа на малките и средни предприятия със специфични цели и критерии, включително строги критерии за устойчивост, за да се гарантира, че инвестициите ще стимулират въвеждането на нисковъглеродни иновации, намаляването на въглеродния отпечатък и подобряването на енергийната ефективност. Приоритет следва да се дава на предприятия в сектори с висока добавена стойност, голям потенциал за износ и преки чуждестранни инвестиции.

·     Програма за преквалификация и намиране на работа: Териториалните планове следва да включват специални програми, които да финансират цялостен набор от курсове за преквалификация, насочени към различни групи работници от въглеродно интензивните отрасли. Програмите за преквалификация следва да се съчетават с инициативи за намиране на работа, които ще финансират интеграцията на съкратените работници в алтернативни предприятия, като покриват допълнителните разходи на дружествата за труд за ограничен период от време.

·     Професионално развитие и образование: Необходимо е допълнително подпомагане за създаване на благоприятни условия за обучение на младите хора, особено в области, свързани с нисковъглеродните технологии, дейностите в областта на кръговата икономика и нисковъглеродните технологии. Това ще подготви бъдещата работна сила за развиващите се индустрии и ще предотврати засилването на регионалните тенденции за емиграция.

За да отговори ефективно на потребностите, проблемите и предизвикателствата на въглищните региони, България трябва да възприеме по-всеобхватен подход, който да даде приоритет на диалога със заинтересованите страни, основан на доказателства за възможностите за нови форми на икономическо развитие, а не на широкоразпространените дезинформационни разкази за климата и справедливия преход.

Статията стъпва на дългогодишни анализи на Центъра за изследване на демокрацията, основаващи се на данни и задълбочена моделна оценка на българския енергиен сектор. Автори на публикацията са Ремина Алексиева и Мартин Владимиров. Ремина Алексиева е анализатор в програма „Енергетика и климат“ в Център за изследване на демокрацията. Работи в областта на справедливия преход, изпълнението на дългосрочни стратегически документи, отнасящи се към адаптацията към и смекчаване на изменението на климата, както и за ефективното прилагане на европейското и националното екологично законодателство. Мартин Владимиров е директор на програма „Енергетика и климат“ в Център за изследване на демокрацията. Работи в сферата на енергийната сигурност на Европа и Балканите, енергийния преход, алтернативните енергийни технологии и геополитическите измерения на енергийните и финансовите пазари, както и по руското и китайското икономическо влияние в Европа.