IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec
BGONAIR Live

Сядаме с червеното вино и сланината, после - инфаркт!


Обратно в новината

Коментари

Напиши коментар Коментари

138
Анонимен
преди 14 години
Харесвам 11 Не харесвам 0
БРЪчКОВ ... НЕ СЕ ПРАВИ НА СТРАНДЖАТА
отговор Сигнализирай
137
Странджата
преди 14 години
Харесвам 5 Не харесвам 23
САМО БОЙКО БОЙКО ЗАВИНАГИ !!!!!!САМО БОЙКО БОЙКО ЗАВИНАГИ !!!!!!САМО БОЙКО БОЙКО ЗАВИНАГИ !!!!!!
отговор Сигнализирай
136
Nobody
преди 14 години
Харесвам 16 Не харесвам 0
"пие ментета и пуши лоши цигари"Ми такива ни ги внасяте, бе!
отговор Сигнализирай
135
Странджата
преди 14 години
Харесвам 16 Не харесвам 3
Бойко сега и завинаги в затвора.
отговор Сигнализирай
134
Анонимен
преди 14 години
Харесвам 17 Не харесвам 1
БОКООООО АМА НАИСТИНА БИЕШ ВСИЧКИ ПО ПРОСТОТИЯ.
отговор Сигнализирай
133
do 153
преди 14 години
Харесвам 9 Не харесвам 1
На народа партийките ви са на оная работа!Изори няма да има ако не се предложат нови,чисти политици.Народа няма да си дава гласа на крадци и мафия,стига толкова
отговор Сигнализирай
132
XxX
преди 14 години
Харесвам 15 Не харесвам 0
Все по-често вече и понякога с ужас се питам: какво става с тази страна? Какво е това бесовско хоро, което ни люлее, тези бай Ганьовски чада, избълвани сякаш от мазната българска пръст; тези оскотели от несрета и жажда лица, които се носят с ветровете като сухи есенни листа; лудите, които си бърборят по софийските булеварди с обърнати към нищото очи; клошарите с техните бебешки колички, които ровичкат в кофите за ***; примирените и прегърбени над щандовете фигури в евтините магазини, които ровят в купища полупрогнили плодове с някаква вцепенена, изцяло непроницаема налудност; тези гроздове лица в претъпканите автобуси, в чиито празни погледи човек може да разчете само нищото и да огледа себе си като негов обитател; озверелите хлапаци с възпалени от коката нослета, които обсъждат на ъгъла кого да пребият или на коя да й го вкарат; силиконовите гърли и просташките дебели вратове с провесени златни синджири; *** властници, *** речи, *** вестници, *** реклами, *** телевизионни шоута: какво е всичко това, откъде е всичко това, защо е всичко това? Мога ли да нарека това място родина, мога ли да се почувствам сроден с този многогласен вой, който огласява нейните продънени пространства?Ставам все по-сам, все по-излишен, все по лишен от смисъл в тази подивяла клетка. Приятелите ми си тръгнаха: някои обърнаха гръб и се хвърлиха в огромното, обезличаващо ги море на емиграцията; други подириха без време ложето на пръстта и помахаха за сбогом, преди да потънат без вест.Знам, че много други се чувстват така все по-сами, все по-излишни, все по лишени от смисъл. Но знам и че тази самота не може да бъде споделена. Не може да бъде изстъргана от паметта чрез сладките приказки и уверенията, че самотните са заедно в самотата си и затова тя престава да бъде самота. Защото всички те липсващите ни оставиха сенките си тук и България сега е обитавана от сенки страна.Да, те бяха тук напрегнати, живи, искащи, вярващи. Бяха тук на 14-ти декември 1989 пред парламента, опиянени от куража за пръв път да застанат с открито лице срещу системата, която ги мачкаше и унижаваше през целия им съзнателен живот. Бяха тук на 7 юни 1990-та, на огромния митинг на Орлов мост, когато всички до един усещаха с всяка фибра на телата и душите си, че тягостната досегашна България си отива, че се започва нещо ново и това ново започва на чисто. Бяха тук в нощта на 10 срещу 11 януари 1997 хиляди по жълтите павета на Царя, за да подпечатат с кръвта си нетърпимостта към комунистическата лъжа.Сега ги няма. Сега тук са само техните изоставени сенки. Само те обитават това омърсено, опростачено пространство, което само някой луд би нарекъл държава и само сомнамбул би признал тази държава за своя родина. Ние бродим между тях и ако от небето слети някой заблуден ангел, той не би съумял да различи живите от изоставените сенки, защото лишени от вяра и надежда сенки сме и ние самите.Това е България днес страна на сенки и ***. На маловерци и настървени шебеци, шопари и лешояди, които жадуват само едно: да имат, да получат, да откъснат колкото се може по-тлъст къс от все по-мършавата и оглозгана национална ***.И тъй обитавайки самата омерзеност, се учим да живеем в доброволни изгнания, да бъдем вътрешни емигранти, да си създаваме убежища и малки лични крепости в илюзорните пространства на обществената маргиналия. Пишем романи, рисуваме картини, преподаваме на неграмотни студенти. Обитаваме като отшелници някакви затънтени ниши, за които на никой не му пука те са нещо като приюти за неприспособимите. Претръпнали сме и вече не се ужасяваме, когато поглеждайки се сутрин в огледалото виждаме само отсрещната стена.Някои от нас още говорят. Повтарят отново и отново своето верую с постоянството на роботи и не искат да знаят, че никой никога няма да се вслуша в думите им, че времето за вслушване е безвъзвратно отминало, че Big Brother дава по-убедителни примери за следване, отколкото коя да е нравствена истина. Скоро между тях и лудите, които си говорят по улиците сами, няма да остане никаква разлика.Лошото е, че и тези, които са захвърлили всяка надежда, също си говорят сами да, правят го, не само те при това, но дори и тези, дето уж са загърбили миналото и са избрали широкия свят за своя родина. Говорят си в себе си, спорят със себе си. Питат се: защо стана така, защо държавата оскотя, защо всичко се опростачи, защо се оказахме приют за побеснелите духом. Питат се мълком и мълком въздишат: няма отговор.Въздишката впрочем е не само знак за тъга, но и знак за облекчение удобно е да няма отговор. Страшното обаче е, че това удобство е малотрайно; че то поражда нови въпроси и те ни погват в своя безизходен кръг. Защото истината е, че има отговор и той гласи следното: България е тъй нелепа, тъй непосилно омерзителна, защото ние я направихме такава. С всичко, което направихме през тези двайсет години и с всичко, което не направихме.Ако съумеем да признаем този отговор в себе си, навярно ще имаме и мъжеството да се запитаме и за нещо повече: например дали трябва да оставяме тази страна на изоставените сенки, можем ли наистина нещо да направим за тази унизена и отвергната България за България такава, каквато е, за България днес, тук и сега. И може би ще разберем, че търсенето на отговор е недостатъчно. Че трябва не само да го търсим, но и да го правим този отговор да го правим веднага, тук и сега да го правим без колебания, да го правим правейки с това правене себе си като върнем на нашите сенки отнетите плът и дух.
отговор Сигнализирай
131
Странджата
преди 14 години
Харесвам 2 Не харесвам 20
САМО БОЙКО БОЙКО ЗАВИНАГИ !!!!!!
отговор Сигнализирай
130
Анонимен
преди 14 години
Харесвам 10 Не харесвам 1
До 148 По добре да я пуши тревата ,така ще забрави къде е и кои го управлява .
отговор Сигнализирай
129
от Боко
преди 14 години
Харесвам 19 Не харесвам 1
Щеше да е смешно ако не беше жалко. И въпреки че това може да изглежда прекалено има известна доза истина в следните редове... 1. Защото много ми харесва да живея в ***. 2. Защото обичам да дишам мръсен въздух. 3. Обожавам да пия хлорирана вода от ръждясали тръби. 4. Държа да умра от рак на четиридесет години. 5. Страшно си падам да плащам външния дълг, дето не съм го направил аз. 6. Приятно ми е да работя по един месец за 200 лева. 7. Обичм да не ми плащат социалните осигуровки. 8. Много ме радват сметките от по 150 лева за парно. 9. Кефя се когато сметката на телефона ми е по-голяма от заплатата ми. 10. Умирам си от кеф цяла година да събирм пари за GSM втора употреба от Германия - почти като нов ... 11. ....и после да ме е страх да говоря по него, защото за 2 минути разговор трябва да работя два дена. 12. Държа съседите ми да са ***. 13. Искам всяка седмица да се караме кои си е разпломбирал радиатора и защо някои си не е платил 0,60 лева за чистачката. 14. Страшно си падам да ме унижават новобогаташи. 15. Панелните гарсониери ме кефят. 16. Дупките по пътищата са супер. 17. Обичам съседът ми да си цепи дървата в хола си. 18. Обичам като изляза на терасата и да виждам как тъпите ми съседи си изхвърлят манджата и *** през джама си. 19. Обичам депутатите, дето съм ги избирал, да гласуват *** закони. 20. Луд съм от щастие когато после същите депутати ми обясняват, че законът който са приели е виновен за еди-какво си. 21. Държа да се осигурявам здравно и след това, като се разболея, никой да не ми обръща внимание. 22. Искам с парите ми за здравни осигуровки да се купувт нови Мерцедеси 23. Искам депутатите дето аз сам ги избрал всяка година да си купуват нови коли. 24. Кефят ме данъци от по над четиридесет процента. 25. Обичм да плащам такса смет колкото две пенсии на баба ми и после пак да ходя из ***. 26. Луд съм от щастие когато се забавя с 0,14 минути да си платя тока и ме резнат веднага. 27. После след като си го платя да чакам три дена да ми го пуснат. 28. А наи-готиното е, че тъпите *** не си го плащат по дест години. 29. Радвам се когато *** контролюр в градския транспорт ми дава билетче шеста употреба 30. Щастлив съм да гледам *** *** да не се плащат билетчетата защото са братчеди с контрольора от шесто коляно. 31. Хубаво ми е да събирам пари за кола от десет години... 32. ...после да ми я откраднат на втория ден. 33. Искам инфлацията да ми изяде спестяванията. 34. Обичам да дружа със ***, грозни и миризливи *** наскоро забогатели от съмнителен бизнес. 35. Още по-хубаво ми е, когато ми откраднат колата. 36. Най-хубаво ми е когато после корумпирани ченгета ми се обаждат да искат "награда" за нея за да ми я върнат. 37. Харесват ми подкупните ченгета - те са гот! 38. Харесват ми подкупните митничари - браво юнаци! 39. Харесва ми, че абсолютно всички, дето не трябва, са подкупни. 40. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят гаджето ми. 41. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят и мен. 42. Весело ми е, когато БМВ-та газят хора и се отървават с глоба за превишена скорост. 43. Обичам попфолк. 44. Искам да си купувам дрехи втора употреба - на килограм. 45. Искам да имам хладилник втора употреба. 46. Искам и пералня втора употреба.климатик втира употреба. 48. Падам си да ми обират апартамента по два пъти в годината ... 49. ...кефя се и когато се върнат да ми изядат и сланината в хладилника. 50. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шест годишни деца изнасилени от гнусни педофили. 51. Хубаво ми е когато на следващата сутрин разбера, че гнусните педофили са ги освободили срещу гаранция от 500 лева. 52. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на петнадесетгодишни деца, умрели от дрога. 53. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шестнадесетгодишни деца, застреляни от полицаи. 54. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на двадесет годишни младежи които са се самоубили в "родната казарма" защото някои се е гаврил с тях. 55. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на на старци които са се самоубили за да не живеят в мизерия 56. Обичам да гледам старци да си късат рецептите пред поликлиниките, защото немогат да си купят лекарствата. 57. Приятно ми е да ме хапят бездомните ***, които живеят в градинката до нас. 58. След това ми е хубаво, когато в болницата ми кажат, че се е свършила противобясната ваксина... 59. ...и най-накря ми предложат такава за десет лева от личният им запас. 60. Харесва ми да ме ръгат в трамваите. 61. Харесва ми да ме настъпват и да ми кашлят в лицето в тролеите и автобусите. 62. Обичам да ме лъжат на пазара. 63. Обичам да ме лъжат навсякъде. 64. Харесва ми че в България думата "***" звучи гордо. 65. Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат *** след като не съм имал вода от четири дена защото живея на 13 етаж. 66. Обичам да гледам *** телевизия. 67. Много си падам по предавания с дълбоко социално значение като "Разбиване" и "Първична сила" 68. Обичам да гледам *** сериали по четири пъти на ден. 69. Обичам да слушам тъпо радио. 70. Обичам страшно тъпите театрални постановки. 71. Обичам тъпите вестници. 72. Много обичам да ми спират кабелната телевизия в момента, когато има хубав филм. 73. Падам си да пия метилов алкохол в бутилка от уиски. 74. Весело ми е да гледам как баба ми живее с петдесет лева пенсия. 75. Става ми гот като видя, че баба ми си продава покъщнината да може да си плати водата. 76. Доставя ми удоволствие да гледам как контрольорите в градския транспорт бият хора. 77. Доставя ми удоволствие и мен да ме бият. 78. Радват ме бездомните деца по улицата ... 79. ...и те са щастливи когато намерят малко пари да си купят лепило. 80. Харесвам по цял ден да седя пред телевизора и да няма едно сфястно заведение където да ида да пия едно кафе. 81. Обичм кафето да ми е втора цетка с бъркалка втора употреба. 82. Още повече ме радват бездомните деца, когато са гладни. 83. Обичам да виждам пудели с прически за по сто лева. 84. Става ми хубаво, когато си купувам лекарства с изтекъл срок на годност. 85. Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора, за да си правят пломби по зъбите. 86. Кеф ми е когато лекарят ми ми каже, че дължа 50 лева за един обикновен преглед и консултация. 87. Радвам се, когато срещна случайно на улицата бивши финансови фараони. 88. Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме сгази. 89. Кефя се когато по тротоарите няма място от паркирани коли 90. Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме избиват обриви. 91. Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Гвинея Бисау. 92. Приятно ми е, когато някой психопат спечели избори. 93. Много ми е гот, когато родителите ми живеят на заеми. 94. Радвам се като някакъв изрусен, детствен *** ме срещне на улицата и ми каже:"Скъпи, обичам те!" Или нещо подобно. 95. Радвам се, когато разни *** с костюми за по хиляда лева, наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с извъннормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите на островите Тонга, возещи се в служебни коли, струващи колкото половин поликлиника, децата на които ходят с по шест бодигардове, жените на които се занимават с това да си купуват *** от Париж всеки втори петък на месеца, да се опитват да ме убедят, че нещата някога ще се оправят. 96. Харесва ми самозвани професори, въртящи по 10 фирми, да пишат двойки, защото по време на лекциите сме ходили на работа. 97. Защото умирам комплексари да ме третират като роб/иня. 98. Защото няма по-голяма наслада да уча в бунище. 99. Защото много обичам екстремния спорт - "разходка по родните ни улици"
отговор Сигнализирай
Новини