Приживе декларираме несъгласие да дарим органи след смъртта

При смърт да се приема, че пациентът приживе е дал "съгласие по подразбиране" за даряване на органи, тъкани и клетки, ако изрично не е декларирал несъгласието си, предвиждат приетите днес на първо четене от Народното събрание два законопроекта за изменения в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

Проектът, внесен от Министерския съвет, подкрепиха 108 депутати, 11 бяха против, а седем се въздържаха. "За" измененията, предложени от депутатите Борислав Китов /ОДС/ и Лъчезар Иванов /НДСВ/, гласуваха 123 народни представители, девет бяха "против" и четирима "въздържал се".

В мотивите на Министерския съвет се отбелязва, че промяната е във връзка с усложнената процедура за отразяване на волята на гражданите за даряване на органи, тъкани и клетки след смъртта и регистрираното намаляване на броя на донорите. Сега воля за отказ или съгласие за даряване на органи след смъртта си са декларирали едва 2000 души, което лишава от смисъл действащата законова уредба за регистриране на несъгласие или съгласие, пише там.

Китов и Иванов посочват, че предлагат измененията, отчитайки изключително тежката административна процедура за изразяване на съгласие и това, че за изминалите две години от приемането на закона има само 21 реални донора с мозъчна смърт, а по данни на изпълнителната агенция по трансплантация от осем милиона български граждани, едва 1500 са изразили своята воля.

Предлаганият модел действа в повечето страни от ЕС и е отразен в допълнителния протокол към конвенцията за защита на човешките права и биомедицината, посочват депутатите.

По време на обсъждането в пленарна зала Анастасия Мозер /БНС/ заяви, че тя не приема презумпцията за съгласие. В другите държави има документ, който хората подписват, това е правилната политика, а не да се приема презумпцията за съгласие, смята тя.

Хората трябва да бъдат попитани, уведомени и да им бъде разяснено, защото в противен случай това би било нарушение на човешките права, допълни Мозер.

Лъчезар Иванов /НДСВ/ отбеляза, че общественият дебат по този въпрос е започнал през 2002 г. и не е спирал. За това дали българите са подготвени мога да кажа на базата на социологически изследвания, че българинът добре разбира и е запознат със същността на този акт, заяви той.

Народните представители от СДС ще гласуват по съвест по предложените промени, декларира Мартин Димитров /ОДС/. Мястото на държавата е да направи разяснителна кампания, а всеки сам трябва да вземе своето решение, заяви той. Според Николай Михайлов от ДСБ действащият закон дава възможност за развиване на култура на донорство при условие, че гражданското общество и другите институции разяснят акта на донорството.

Ботьо Ботев /НДСВ/ каза, че възраженията, че обществеността не е достатъчно информирана, са несъществени и че при обсъждането на проектите трябва да надделее прагматизмът. Той призова депутатите да решат проблема и да отключат нещо, без което не може и което очакват многото граждани, чакащи трансплантация. Според Ботев е много по-правилно, който не желае да дари органите си след смъртта си, да изрази своето несъгласие. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.