Доган: Има мераци "възродителният процес" да бъде повторен

джихадът, може да бъде завършен с мирен договор, но основан на подчинението на враговете на мюсюлманите. Победените получавали правото на живот при условие за заплащат за него. Този мир, обаче, е могъл винаги да бъде нарушен. Между двете страни е възможен не мир, а само временно примирие. Един от тълкувателите на мюсюлманските закони Малик допуска възможността за сключване на примирие за не повече от четири месеца. Примирието може лесно да бъде нарушено. Достатъчно е, ако неверниците знаят за проповедта на исляма и не искат да приемат мохамеданството или дори ако не плащат джизие откуп за живота си. Въпреки че джихадът войната за вярата е разрушителна и жестока, при все това се вижда стремеж тя да бъде ограничена до борба с въоръжения или със способния да носи оръжие неприятел. Затова е било забранено да се убиват безвредни от тази гледна точка лица жени, деца, старци, недъгави, психично болни, монаси и свещеници, които не общуват със света. Изключения се допускат в случай, че подобни лица все пак се явяват опасни за мюсюлманите или с богатството си, или с опита във военното дело, или по политическото си значение. Подобни хора трябвало да бъдат унищожавани. Ако пък те са безопасни, то мюсюлманинът, убил някого от тези безвредни лица, е трябвало да принесе покаяние, дори да заплати глоба. Когато се дарувал аман, т.е. пощада на победените врагове, те ставали подчинени, поданици или роби на мюсюлманите. Религиозните права, които шариатът, т.е. мюсюлманската вяра, предоставя на еимите (поданиците християни), били минимални. Те се заключавали в свободата във вътрешните дела на тяхното вероизповедание. Мюсюлманите получили нареждане да не се месят в религиозните дела на неверните. Привличането на мюсюлмани в християнство е било обаче невъзможно, следствие на подобно обръщане е била смъртта на християнина. Ако християните искат да живеят мирно в мюсюлманската държава, то още според условията на Омар (арабския халиф, който завоювал йерусалим и построил джамия на мястото на Соломоновия храм), християните не могат да изявяват вярата си публично, не трябва да изнасят от своите църкви кръстове, икони, нямат право да устройват литийни шествия да четат свещените книги на мюсюлманските пазари. Ако пък при четенето на псалми или на Евангелието в своята си църква извисят глас, то им се забранява четенето на ония места, където се говори за св. Троица (многобожие според мюсюлманската гледна точка). Християните, намиращи се в мюсюлмански град, нямат право да бият камбана, да събират едноверци в жилищата си за молитвено служение и изобщо да се молят в домовете си. По законите на шариата мюсюлманите могли да влизат в християнски храмове денем и нощем с каквато и да е цел, естествено, не за молитва. С това е интересно да се съпостави мнението на мюсюлманските законници относно това, могат ли християни да влизат в джамии. Ханефитите (едно от законническите течения в исляма) утвърждават, че на еи отговор Сигнализирай

Нито АТАКА нито ДПС нито БСП ще са в полза било то на българи,турци,*** и на цялата страна! ТОВА Е ДОКАЗАНО! Ако малцинственните групи се проявят като толкова неблагоразумни най-много ще го ядат те! отговор Сигнализирай

АТАКА, победа, не обръщайте внимание на протурските провокаторчета, Долу ДПС !!! отговор Сигнализирай

Мераци за възродителен процес нямам, но имам ОГРОМНОТО ЖЕЛАНИЕ ДА ТИ СРИТАМ *** АКО ТЕ НАБАРАМ САМ НЯКЪДЕ ДОГАНЕ! Тогава сам ще имаш мерак да се разкараш :~) отговор Сигнализирай

До 167,ами когато Византия и Османксата Империя са завладели България какво е станало с българските знамена? Да не би да сте ги крили по пещеруте? Май това със знамената звучи малко несериозно??? отговор Сигнализирай