ЕС все още няма смелост по отношение на Израел

Войната в Иран предизвиква глобален енергиен шок, като цените на природния газ скочиха с повече от 60%, което нанася тежък удар върху основните европейски индустрии.

Европейският съюз е особено уязвим от този шок, тъй като природният газ съставлява около една пета от общото му енергийно потребление, а последиците могат да бъдат тежки, включително опасения от инфлация и натиск върху държавните финанси, пише Bloomberg.

За да реагира, ЕС трябва да намали зависимостта си от изкопаемите горива, като се придържа към системата си за търговия с емисии, разширява обхвата й до сградите и транспорта и инвестира в области като съхранение на енергия в батерии и трансгранични връзки.

Войната в Иран дава полезен урок на европейските лидери: Намаляването на зависимостта от изкопаемите горива не е само за подобряване на околната среда за бъдещите поколения - то е от решаващо значение и за икономическата сигурност в момента.

Европейският съюз се оказа особено уязвим от глобалния енергиен шок, предизвикан от войната. Природният газ, предимно внос, съставлява около една пета от общото енергийно потребление - дял, който почти не се е променил през последните две десетилетия. Откакто САЩ и Израел започнаха да бомбардират Иран през февруари, цената на този газ на моменти скочи с повече от 60%. Въпреки че е много по-умерен отколкото при руската инвазия в Украйна през 2022 г., този скок нанася тежък удар на основните европейски индустрии, които и без това се борят с повишените енергийни разходи.

По-широките последици могат да бъдат тежки. В Германия, най-голямата икономика в ЕС, водещи изследователски институти вече намалиха прогнозата си за растежа през 2026 г. с повече от половина, до едва 0,6%. Опасенията от инфлация доведоха до скок в разходите по държавните заеми, което оказа допълнителен натиск върху нестабилните финанси на правителствата на страни като Франция и Италия.

Как да реагираме? Досега основното постижение на ЕС е, че не повтори политическите грешки от миналото. Той разумно отхвърли идеята за отнемане на „извънредните печалби“ от доставчиците на енергия от възобновяеми източници, както се случи по време на шока с цените на газа по време на войната в Украйна. Въпреки че някои държави-членки (по-специално Испания) въведоха спешни субсидии за изкопаеми горива, те са по-малки и по-малко разрушителни от хаотичните мерки от 2022 г., които струваха над 500 млрд. евро (585,3 млрд. долара) и подкопаха пазарните стимули за икономия или хеджиране срещу екстремни ценови колебания.

Само избягването на големи грешки обаче не е достатъчно.

Ако европейските лидери не намалят зависимостта от изкопаемите горива, тази криза няма да бъде последната.

За тази цел ЕС разполага с мощен инструмент: цената на въглерода, определена от неговата система за търговия с емисии, която е далеч най-успешната политика от този вид в света. Вместо да отслабят или дори да суспендират ETS, както предложи Италия, политиците трябва да я подкрепят - включително чрез разширяване на обхвата й към сгради и транспорт. Това може да даде тласък на електромобилите и да подтикне домакинствата да се откажат от изкопаемите горива, които съставляват около две пети от общото им енергийно потребление - особено ако се съчетае с помощ, за да могат потребителите да си позволят необходимите инвестиции. Самото заместване на котли с ефективни електрически термопомпи, например, може почти напълно да елиминира природния газ в отоплението на домовете.

За да се гарантира, че електроенергийната мрежа може да понесе това допълнително натоварване, правителствата трябва да осигурят финансовите механизми и ускореното издаване на разрешения, необходими за значителни инвестиции в области като съхранение на енергия в батерии, ядрена енергетика и трансгранични връзки, които да обединят европейския пазар. Междувременно по-интелигентният дизайн - като например договори за доставка на дребно, които насърчават домакинствата да консумират по-малко, когато цените са високи - би могъл да доведе до по-ефективно използване на съществуващата инфраструктура.

Накрая, докато природният газ остава толкова важен за икономиката ѝ, ЕС трябва да гарантира, че разполага с достатъчно количества в хранилищата до следващата зима - и в идеалния случай да създаде стратегически резерв от газ, който да омекоти краткосрочните сътресения, по подобие на съществуващите си петролни резерви.

ЕС може да бъде изненадващо гъвкав, когато е под натиск. Когато Русия прекъсна доставките на газ през 2022 г., той успя да намали потреблението и да смени доставчиците с впечатляваща бързина. Все пак той все още не е завършил работата по постигането на енергийна независимост. Този път трябва да се справи по-добре.