Между 35% и 60% от жителите от селата се колебаят дали да гласуват

Между 35 и 60 на сто е процентът на жителите от селата, които се колебаят дали да гласуват на предстоящите парламентарни избори. Това са много високи нива на колебание, коментира н.с. д-р Емилия Ченгелова, цитирана от БТА. Д-р Ченгелова е председател на фондация "Анализ на риска", на конференцията на тема "Село и евроинтеграция - българският случай".

Според Ченгелова тези данни не са сигнал за ниска избирателна активност, а по-скоро са отражение на някои типични черти от психологията на българския селянин - мнителност, недоверие, консерватизъм, конформизъм.

Социологът цитира данни от национално представително проучване на фондацията за електоралните нагласи в страната, осъществено чрез интервю по домовете от 19 до 28 април т.г. сред 1230 души. От данните чрез вторичен анализ е очертан профилът на избирателя в селата.

Близо половината от жителите в селата (30-50 на сто) се позиционират в политическия център, другият значителен дял (20-25 на сто) от тях вижда себе си в левия диапазон на политическото пространство, отбеляза Ченгелова. По думите й симпатизанти на синята идея има най-вече в по-големите села и носители на тези нагласи са преди всичко хората, работещи в близките градове.

Между 55 и 80 на сто от жителите в по-големите села (над 500 души) казват, че не се интересуват от политика. Специфичното, е че на същото мнение са между 70 и 100 процента от интервюираните от селата с турско население, посочи социологът. 

Емилия Ченгелова очерта профила на избирателя в селата. Според нея този избирател създава впечатление за податливост към чужди убеждения, но на практика изборът му е добре премислен и преди всичко рационален. Емоционалните мотиви тук не играят особена роля.

Въпреки това селският избирател гласува по-скоро мажоритарно, отколкото пропорционално, коментира социологът. Той не чете програми, не се интересува така силно и от ключовите послания на кандидатите. В крайна сметка е дълбоко прав, тъй като обещанията преди избори си приличат, отбеляза Ченгелова.

По думите й селският избирател гласува за личности.  Този избирател дава доверието си на силни хора, вдъхващи респект и умение за управление. Избирателите от селата притежават силно развита интуиция за социален фалш, което им помага да запазят своята идентичност и ги спасява от безкрайното лутане, което е белег на близо една трета от градските избиратели, подчерта
Емилия Ченгелова.

Според нея селският избирател в много по-голяма степен от останалите избиратели е недоверчив и затова предпочита да се присъедини към онази партия или коалиция, която се оформя като победител.

Избирателят в селата също е и консервативен, давайки трудно доверието си на новото и непознатото, но е и социално ориентиран, посочи социологът. На ниво ценности и нагласи този избирател е за силна държава, с ефективно действащи механизми за социална защита.

Допълнителните проучвания са показали, че селските жители се доверяват предимно на националните медии. Те приемат за достоверни посланията, излъчвани от БНТ и bTV, в частност от Нова телевизия, а програма Хоризонт е техният информационен лидер.

Емилия Ченгелова представи модели на гласуване в четири категории села за предстоящите избори. Между 40 и 50 на сто от жителите в големите села са за БСП, 20 - 30 на сто - за НДСВ, 10 на сто за БНС, 10 - 20 на сто - за ОДС.

Между 25 и 35 на сто от хората в по-малките села са за БСП, 40 - 65 на сто- за НДСВ, 10 на сто са за друга партия. В турските села 75 - 80 сто от жителите са за ДПС, 10 - 15 на сто за НДСВ, 5 - 10 на сто - отказват да посочат за кого ще
гласуват. От 30 до 60 на сто от жителите в ромските села са за БСП, 30 на сто- за НДСВ, 10 на сто- за БНС.

Симеон Сакскобургготски е най-предпочитан за премиер от жителите в турските села (60 на сто от тях го подкрепят), от хората в ромските села (40 на сто), от малките села (30 на сто) и накрая от жителите на големите села (20 - 25 на сто). 

Най-голяма подкрепа за Сергей Станишев като премиер са дали жителите на големите села (35-40 на сто), следвани от ромските села (30 на сто), малките (20 на сто) и турските села (10 на сто).

Бойко Борисов е най-желан за премиер от жителите в малките села (50 на сто), от големите села (30-35 на сто), от ромските (30 на сто) и накрая от турските  села (20 на сто).