Пандемията от коронавирус ни накара да забравим за глобалното затопляне, но с приближаването на лятото възниква въпросът дали Европа е заплашена от повторение на рекордно високите температури от предишни години. Според експертите, заплахата е скрита другаде, пише DW.
Топлина, безоблачно небе и цъфнали градини – началото на април в Германия и други части на Европа изглежда като картина, но ограниченията заради пандемията от коронавирус не ни дават възможност да се насладим изцяло на пролетта. И въпреки че сухото време е идеално за разходки, липсата на валежи в някои региони в продължение на седмица предизвиква безпокойство у фермерите. Сега, в периода на активен растеж, на растенията им е особено необходима влага. Евентуалните загуби от реколтата, заедно с коронавируса, е един от сериозните проблеми, с които Европа може да се сблъска през лятото.
Как германските метеоролози оценяват началото на годината?
Засега за времето се говори малко. Германските фермери изглежда са по-притеснени от липсата на сезонни работници, тъй като заради борбата с пандемията границите бяха затворени. Необходимостта от спешни мерки срещу разпространението на коронавируса остави на заден план всички други актуални новини, включително последиците от измененията на климата, за които се говореше по време на безпрецедентните по обем горски пожари в Австралия и Бразилия.
Затоплянето, обаче, не е изчезнало. „Средните температури през януари в Германия бяха по-високи, като продължава тенденцията от последните години. Няма никакъв намек за това, че глобалното затопляне се забавя или отслабва“, смята Андреас Бекер – сътрудник в германската метеорологична служба във Франкфурт на Майн.
„В началото на годината имаше два много сухи месеца – януари и март, а през февруари имаше обилни валежи“, разказва метеорологът. Нивото на водата по средното течение на Рейн – най-голямата река в Германия, рязко се повиши в началото на март и надвиши 6 метра. След спирането на дъждовете, то спадна под средногодишното ниво от 2,5 метра и продължава да намалява.
Според Бекер, пороите през февруари частично са компенсирали загубата на влага в почвата през последните две години – 2018 и 2019. Тогава лятото в Европа беше рекордно горещо с температури над 40 градуса. Бекер уточнява, че необходимият за растенията горен слой на почвата от 20 до 50 сантиметра се е възстановил по-добре, докато на дълбочина до 2 метра, която е важна за дърветата, все още има дефицит на влага. Заради липсата на валежи през март ситуацията отново се влошава.
В Германия са паднали едва 50 – 75 % от нормата на валежите, което според Бекер вече е на границата на засушаването.
Източна Европа страда от засушаване повече от другите
В Източна Европа, включително и източните части на Германия, положението е още по-зле, смята Андреас Маркс – сътрудник в Центъра за изследване проблемите на околната среда „Хелмхолц“ в Лайпциг.
През последните три години има сериозен дефицит на валежи в голяма част от Европа – Северна Германия, част от Полша, Русия, Беларус, Украйна и Румъния.
Това явление е съпроводено и от „необичайно високи температури“. Проблемът стана сериозен заради недостатъчните валежи от сняг през зимата, въпреки че липсата на силни студове може да изиграе положителна роля.
„Когато земята замръзне, цялата влага от валежите се оттича в реките, а в почвата на полето попада малка част“, обяснява Маркс. Благодарение на меката зима и дъждовете през февруари, почвата в Германия е успяла да се напои с влага.
Липсата на валежи в продължение на няколко седмици за Европа все още е в рамките на нормалното, смята експертът. Според него, необичайното през последните години е повишената устойчивост на времето, дължаща се на така наречения
Необичайно през последните години Маркс нарича повишената устойчивост на времето във връзка с така наречения „поток от въздушна струя“ (jet stream). Става въпрос за мощно въздушно течение на височина от около 10 300 метра от запад на изток, обяснява той.
Тъй като на Северния полюс глобалното затопляне се проявява по-силно, отколкото на екватора, тази въздушна струя се отклонява по-силно на север и на юг, което води до стабилно време в Европа за продължителен период. Това беше и причината за сушата в Германия през лятото на 2018 г.
Колко сухо ще бъде лято 2020?
На въпроса какво ще бъде времето през лятото, метеоролозите отговарят с нежелание – всяка прогноза за повече от 7-14 дни е ненадеждна. И Бекер, и Маркс отбелязват, че заради фактори като планини, морета и Атлантическия океан, времето в Европа е трудно предсказуемо, отколкото в заобиколената с вода Австралия.
Като цяло, и двамата са на мнение, че лятото ще бъде по-топло от обичайното. В Германия отклонението може да бъде в рамките на 0,5 до 1 градус. За Европа лятото вероятно ще донесе не само по-високи температури, но и повече суша от обикновено.
Що се отнася до рекордните летни температури, те вълнуват повече медиите, отколкото специалистите, смята Маркс.
Много по-важно е, че периодите на горещини, т.е. температури над 30 градуса, станаха по-продължителни почти в цял свят. Налице е 3-4 пъти увеличение на средните норми, което се отразява както на здравето на хората, така и на селското стопанство.
Може ли горещините да засилят ефекта от коронавируса?
Засега експертите нямат основание да смятат, че през тази година нещата ще бъдат по-различни. Това означава, че на европейците ще им се наложи да се борят с коронавируса в условия на продължителни горещини, които при нормални условия се понасят тежко от възрастните хора – а те са основната рискова група при разпространението на коронавируса.
Има и други негативни фактори. При горещини е по-трудно да се носи защитна маска на лицето. Освен това предизвиканите от засушаването горски пожари могат да доведат до силно задимяване, а това е допълнителен удар върху белите дробове на болни хора, засегнати от коронавирус.
На този фон прогнозата на Андреас Бекер звучи почти оптимистично – той е убеден, че заради климатичните особености и близостта на Атлантическия океан Европа не е заплашена от апокалиптични пожари като тези в Австралия.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Пентагонът ще иска още 200 млрд. долара за войната с Иран
Декарбонизацията без евтини технологии остава голямото предизвикателство
С ескалацията на конфликта страни от Персийския залив спешно търсят българска спецпродукция
Цените на торовете създават риск за реколтата
Украйна даде данни за повредата на "Дружба" на европейски представители
Happy стана генерален спонсор на спектакъла „Кораб в сърцето“
Бурята "Тереза" удари Канарските острови с проливни дъждове и силен вятър
МВР ускорява издаването на документи и удостоверения заради изборите
Спипаха над 30 пияни и 6-ма дрогирани шофьори за ден
Съдът отхвърли искането за експертиза на запис с Кьовеши пред ЕП по делото срещу Петков
Бетвам е онлайн с много нови предложения за Първа лига
"Синя фиеста" към титлата! Левски поднови стара традиция
Петте пробойни в ЦСКА
Историческо! Клубовете от Висшата лига с единодушно решение!
Левски получи двоен стимул в битката с Лудогорец за титлата
Мъри дава живец на Гьоз-Гьоз в базата
Дневен хороскоп за 20 март, петък
Катерина Иванова: Основният симптом при жените с ендометриоза, е изключително болезнена менструация
Вкусна рецепта с риба за Благовещение
Тест с карти: Какво ще се промени в живота ви до една година?
Време е за приказки!
7 храни с повече протеин от яйцата
Изграждат квантово-комуникационно трасе между България и Румъния
Френската гимназия във Варна празнува рожден ден
Депутатите приеха единния електронен билет за различни видове транспорт
Над 4700 са кандидатите за власт на вота за 19 април
Над 35 000 заявления за гласуване в чужбина са подадени до момента
"Проклятието" на еврото застигна и риболовния билет
Мистериозна огнена сфера в небето над САЩ предизвика паника
Откриха нови луни около Сатурн и Юпитер
Защо НАСА отложи извеждането на ракетата за мисията „Артемис II“
Агонията на кометата C/2025 K1 ATLAS се превърна в неочакван подарък за науката
Астронавтът от Starliner Бъч Уилмор разказа за преживения ужас в орбита
Рядко явление в Атлантическия океан: Морски гиганти са забелязани на неочаквано място