1400 българи заминали официално на работа в ЕС за 6 месеца

За първите шест месеца на 2012 г. около 1400 български граждани са сключили трудови договори и са заминали на работа в страни членки на ЕС, сочат данните на Агенцията по заетостта.

В Испания се трудят над 1200 българи, заети в селското стопанство. В Германия фирмата Мак Доналдс е наела 131 българи, 38 са наети като домашни помощници, 13 - на работа в хотелиерството и ресторантьорството, 3 - като медицински кадри и др.

По неофициални данни няколко десетки хиляди българи, включително и студенти, се трудят на пазара в ЕС. За тях обаче няма официална статистика дали работят на черния пазар, дали са на непълно работно време и дали имат трудови договори.

Българин, който се труди на територията на страна членка на ЕС, упражнява своите права при същите условия, които се прилагат на гражданите на съответната държава.

Могат да бъдат предвидени обаче и временни изключения на този принцип, съобщава БТА.

Към днешна дата български граждани, желаещи да работят на непълно работно време, могат да се трудят с равни права и без разрешение в  Кипър, Италия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Испания, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Швеция.

Правото на работа на български граждани е ограничено до 31 декември 2013 г. в Австрия, Ирландия, Белгия, Люксембург, Обединеното кралство, Франция, Малта, Германия и Холандия.

Едно наскоро произнесено решение на Съда на ЕС от 21 юни 2012 г., по запитване на Административния съд на Виена поставя именно въпроса за статута на българския работник в държава, прилагаща преходни рестриктивни мерки.

Разглежданият казус е следният: австрийският работодател г-н Зомер иска да бъде издадено разрешение за наемане на работа на български гражданин, студент в Австрия, който повече от една година пребивава там, за да го наеме като шофьор на непълно работно време за 10 часа седмично и с възнаграждение от 349 EUR месечно.

Студентът трябва да извършва нощни доставки във Виена. Компетентната държавна администрация във Виена отхвърля това искане с мотивите, че максимално допустимият брой чуждестранни работници, определен на 66 000 за федерална провинция Виена, вече е превишен допълнително със 17 757 чуждестранни работници.

Г-н Зомер подава жалба срещу това решение, а впоследствие Съдът на европейския съюз /СЕС/ излиза със заключението, че условията за достъп до пазара на труда на българските студенти не могат да бъдат по-ограничителни от тези, които са предвидени в Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност.

По този начин СЕС определя, че българските студенти разполагат във всички държави членки с привилегирован статут спрямо гражданите на трети държави, независимо от факта дали съществуват ограничителни мерки за достъп до пазара на труда на дадената държава спрямо български граждани.

След като СЕС се произнася по този казус, Австрия ще трябва да промени вътрешното си законодателство, но това се отнася само за тази държава-членка.

Според експерти всяка държава решава подобни казуси съгласно националното си право, но същото не трябва да се противопоставя на изискванията на правото на ЕС.

Разгледаното решение е ясен пример за сложността на правния статут на българския гражданин, работник в ЕС, който в някои държави членки разполага с правата, признати на "обикновения" европейски работник, а в други - с по-ограничени от тези права, които обаче трябва да са по-развити от тези на гражданите на трети страни, отбелязва БТА.