Откачените планове, с които учените по света искали да променят климата на планетата

Все по-голям брой учени смятат, че сме достигнали точка, в която единственият ни шанс да предотвратим все по-интензивни климатични катастрофи е да използваме геоинженерни технологии, като например осветяване на облаците, отделяне на сяра в атмосферата или използване на огледала в космоса - всичко това, за да намалим количеството слънчева радиация, достигаща до земната повърхност. The Guardian събира най-откачените идеи на учените за борба с климатичните промени. 

Атлантропа: отводняването на Средиземно море

През 30-те години на миналия век немският инженер Херман Зьоргел предлага изграждането на язовир в Гибралтарския проток, за да се намали нивото на Средиземно море с до 200 метра. По този начин биха се появили големи площи плодородна земя, което според Зьоргел би решило стар проблем, причинил много войни в Европа. Освен това Европа и Африка биха имали почти неограничен източник на електроенергия.

Идеята е била обмисляна от много хора по това време, включително от велики инженери, проектирали такъв огромен язовир. Някои предупреждават за въздействието, което отводняването на Средиземно море би имало например върху каналите на Венеция. Зьоргел обещава "специални мерки" за справяне с тези проблеми.

Изненадващо, планът "Атлантропа" оцелява след Втората световна война и е обсъждан до 60-те години на миналия век.

Плановете на Съветския съюз за промяна на природата

Руснаците винаги са смятали, че не са в предимство в климатичните условия на страната си. Както се изразява американският климатолог П. Е. Лидолф, експерт по география на СССР:

"Като цяло на страната му липсва топлина."

Съветският инженер премиер Борисов измисля план за решаване на този проблем. Решението, според него, е да се повиши температурата на Земята с няколко градуса чрез изграждане на язовир в Беринговия проток, което би довело до топене на арктическия леден щит.

Това е много амбициозен проект - други съветски изследователи казват, че същият ефект може да се постигне чрез изкопаване на канал през хребета Томпсън-Уайвил на дъното на Атлантическия океан между Фарьорските острови и Шотландия. Подобни грандиозни идеи се появили след прокламирането на "великия сталинистки план за преобразуване на природата" през 1948 г., в рамките на който се обмисляха различни огромни инженерни проекти за подобряване на екологичните условия в Съветския съюз и подобряване на условията на живот.

Десетилетия след смъртта на Сталин подобни идеи все още се обсъждали, въпреки че икономистите се противопоставяли на подобни прекомерни разходи. 

Ядрени експлозии за спасяване на планетата

Откриването на силата на атома предизвика мощна ера на технооптимизъм. Американският изследовател Хари Уекслър вярвал, че детонирането на 10 водородни бомби в океана може да разтопи целия лед в Арктика, но предупредил, че това може да предизвика нова ледникова епоха, според New York Times.

Руснаците също вярвали, че ядрените оръжия са идеални за отклоняване на реките. Те взривили три такива устройства в опит да променят течението на реките, вливащи се в Северния ледовит океан, но били изненадани да открият, че експлозиите са създали канал с дължина само 700 метра.

Високото ниво на радиация и разочароващият резултат от детонацията на ядрените устройства направили невъзможно продължаването на този проект.

Втората "Луна"

Малко геоинженерни проекти са стигнали отвъд фазата на проектиране. Проектът "Знамя" през 90-те години на миналия век първоначално постигнал целта си - първият спътник бил успешно изстрелян - но крайният резултат не оправдал очакванията.

Според плана на руския изследовател Владимир Сиромятников, гигантско огледало, изстреляно в околоземна орбита, щяло да пренасочи слънчевите лъчи към арктическите райони на Русия, превръщайки дългите нощи на полярната зима в дни.

Първият изстрелян спътник осветил площ от 5 километра на Земята. След като вторият комплект космически огледала се заклещил в космическата станция МИР и Русия започнала да се сблъсква с нарастващи икономически проблеми в началото на 90-те години, проектът бил изоставен.

Изкуствени планини в Австралия

Австралийският инженер Лори Хоган е предложил изграждането на изкуствена планинска верига в Западна Австралия, за да промени климатичните условия в пустинната вътрешност на страната. Новата планинска верига щяла да бъде дълга 2000 километра, с надморска височина до 4000 метра и ширина 10 километра.

Хоган също така предложил изграждането на 49 града и 180 000 рибовъдни ферми по склоновете на новите планини. Анализ на плана на Хоган разкрил, че проектът ще изисква много по-голямо количество скала от всички скали, използвани в човешката история. Предложени са били и други планове за увеличаване на нивата на валежите, контрол на посоката на ураганите и използване на времето за спечелване на войни - нито един от проектите не е дал желаните резултати.

Сега човечеството е изправено пред труден избор: да се опита да намери геоинженерно решение, което работи, или да приеме идеята, че ще трябва да живеем в нов враждебен климат.