БГ туристът – от нощувка на плажа до пръстените с диаманти

За повече от двадесет години българският турист се раздели с картата за почивка от социалистическите предприятията за по 14 дни на смяна и с безплатните детски лагери.

За сметка на това обаче сънародникът ни научи какво е офроуд, яхтинг, сърфинг, дайвинг, параглайдинг, сноуборд и какво е екотуризъм.

И не само научи, а и активно започна да ги практикува по време на почивката си, заяви пред БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.

Непокътнат остава само образът на възрастната жена, която в едната си ръка държи парче велпапе с надпис "Давам квартири", а с другата дърпа чантите на курортистите. Тези квартири са запазили обзавеждането си, чаршафите, леглата, миризмата - хладна, наслоена миризма на дълго неизползвана стая, смята Румен Драганов.

Всъщност системата за почивки с карти се е запазила за служителите на МС, МВР, МО и правосъдното министерство. За останалите българи обаче средната почивка вече трае 3,8 дни. Българинът попада в диапазона на туристите, които могат да си почиват от нула лева с нощувка на плажа, до тези, които си заграждат плажната ивица.

Трансформациите

Преди да стигне до този си образ, българският турист преминава през няколко трансформации, отбеляза експертът.

Пробудилият се в капитализма българин в годините на прехода беше турист, чиито пътувания в чужбина бяха с еднопосочен билет.

Над 900 000 души напуснаха страната, като за част от тях предлогът беше "туризъм". Курортите продължаваха да бъдат предимно за чужденци. Тогава започна и избледняването на понятието "почивка на курорт".

Голямата приватизация на хотелската база, която започна през 1998 г., и последвалото до 2008 г. гигантско презастрояване по морските и планински туристически комплекси, доведе до утрояване на съществуващата към 1989 г. леглова база, напомни Румен Драганов.

В този период се обособиха и двата типа български туристи. Първите - богатите. Те започнаха да изкупуват евтино имоти и вили, строяха резиденции и приватизираха хотели,строяха за техните приятели и членове на семейството им, каза Драганов.

Другата част това бяха българи, за които останаха частните квартири, предимно по южното Черноморие, и чистите плажове без инвестиционна намеса. В периода 1998 г. - 2008 г. стана и широкото навлизане на българи в морските и планинските комплекси, които преди това се посещаваха предимно от чуждестранни туристи.

Разви се системата за купуване на апартаменти и къщи за почивка "втори дом". В този период тенденцията масово българинът да почива със семейството си седем дни по регламент  започна да става изключение и се подмени с по-кратки, но по-чести почивки, отбеляза Румен Драганов.

След влизането на страната ни в ЕС българинът припозна като свои любими места за лятна почивка Турция, Гърция и други европейски дестинации и започна да отправя клетви и закани към бетонираните морски курорти, че кракът му няма да стъпи там.

Постепенно у нас се обособиха курорти - остров за семеен туризъм като например "Албена", запазила изцяло природата и инфраструктурата от създаването си, Приморско, Китен и Поморие, и такива за развлечения на млади и богати хора, които на вечер "пръскат" без проблем от 200 до 2 000 лева.

След 2001 г. станахме и екотуристи с развитието на екопътеките у нас, развиха се екстремните спортове и училищата по предизвикателства и започнахме да разбираме какво е съвременен културен туризъм.

Профилите на туристите в България

С цялата условност на профилирането на туристите според Румен Драганов може да се каже, че скандинавските туристи са доста по-разкрепостени в поведението си и в контактите си.

Английските туристи са по-въздържани за разлика от шумните ирландци, които предпочитат да са в заведенията, да наблюдават спортни състезания, да се веселят и пият бира групово.

Французите са насочени към културния туризъм, отбеляза Драганов. Те избягват шумните комплекси и не разбират този начин на губене на време - като излежаване на плажа или край басейна без човек да разширява културата си и да обогатява знанията си. Френските туристи са най-пътуващите във вътрешността на страната ни, за да се запознаят с нашите културни забележителности.

Испанците, италианците и португалците са склонни към поклоннически туризъм.

Многолики са туристите от Русия. Извън сезона и в самото му начало у нас идват главно собственици на имоти в България, техни близки, роднини и приятели. Като цяло това са по-възрастни хора.

В началото на юни пристигат новите руснаци, които видимо са заможни. Демонстрират самочувствие, маркови дрехи и аксесоари. Те пристигат със семействата си. В някои случаи съпругите им и децата остават за около три месеца, а бащата се връща към бизнеса си в Русия.

В края на сезона идва масовият руски турист. Тогава пристигат и същият тип туристи от Полша, Чехия, Унгарци, които отиват на южното Черноморие. Това са така наречените "нискобюджетни " туристи, които си купуват продукти от супермаркета, носят си плажни чадъри и гледат да спестят от всички удоволствия извън олинклузива.

Туристите от арабския свят понякога идват на почивка в България с няколкото си жени и многото си деца. Част от тези туристи практикуват техните си обичаи при почивката си.

Българинът като турист обхваща всички профили, смята Румен Драганов. Той е от тези туристи, които умеят да нощуват за нула лева и минават през дупка в оградата на къмпинга, веднага се социализират с групите около палатките, пеят, пият и похапват заедно с къмпингарите и минават тънко почивката.

Любознателните откриват невероятните чудеса в Източните Родопи, Странджа-Сакар, Рупите и загадките на хилядолетната история по земите ни. Новите българи намират смисъл в екстремните спортове, екологичната кулинария на къщите за гости във вътрешността на страната, главно в планините и многобройните фестивали за съвременни изкуства на открито.

Българинът е и от онези, които смятат, че трябва да си заградят плажната ивица и да бдят никой да не пристъпва през територията им. Той обича да демонстрира високия си стандарт с пръстени с брилянти дори и под чадъра на плажа, коментира още експертът.