30% от българите искат да са средновековни благородници

Близо 30% от българите биха предпочели живота на средновековен благородник, показва социологическо проучване на Института за модерна политика. При проучването социолозите са решили да попитат респондентите дали биха сменили  живота си с живот от миналото.

На второ място в този рейтинг на фантазмите се нарежда подреденият живот на германския чиновник от 19 в. Третата позиция заема животът на френските фермери от 20 в.

Близо един от пет българи заявява, че би предпочел живота на древногръцки философ, а един от десет – живота на пещерен човек. Животът на древногръцки философ е най-привлекателен за хората на възраст между 31 и 40 години – всеки четвърти в тази възрастова група би предпочел такъв живот пред живота, който води днес в България.

Вероятно хора между 30 и 40 години у нас изпитват по-голяма нужда от рефлексия и търсят по-активно смисъла на живота и затова харесват древногръцките мислители.

Същевременно 30% от жителите на София са склонни да сменят живота си с този на древните философи, докато в другите градове са под една четвърт, а в селата – малко над 10%. Изглежда столичани най-силно изпитват копнеж по смисъл, който да компенсира отчуждението на студения, циничен и скептичен урбанизиран свят.

Също софиянци желаят повече живота на средновековния благородник от жителите на областните градове и селата. Точно един от трима столичани би сменил живота си с този на благородника, докато на село би го направил един от четирима. Желанието за живот на благородник компенсира липсата на власт, влияние, показност и героизъм във всекидневието, смятат от ИМП.

Всеки трети човек на възраст между 41 и 60 години би сменил живота си в България с подредения живот на германски чиновник от 19 в. При по-възрастните (над 61 г.) така отговоря всеки четвърти, а при най-младите – всеки пети. Най-интересно е, че докато в София, областните градове и селата по около 25% искат чиновнически живот, то цели 40% от жителите на останалите градове мечтаят да сменят живота си с този на бюрократ.

Най-голям е делът на желаещите живота на пещерен човек сред тези, които са на възраст между 41 и 50 години – 12%, което е два пъти повече от дела сред групата на по-младите и с около една трета повече от дела на по-възрастните.

Вероятно активни хора между 41 и 50 г. се чувстват най-притиснати от модерните социални регулатори и копнеят за свободата и спонтанността на дивака. У нас има копнеж по-скоро към подреден и сигурен живот, отколкото към спонтанен, природен, спокоен или пък твърде рефлексивен живот, обобщават резултатите от Института.

Оттам все пак допълват, че добрата новина е, че около половината от всички българи биха предпочели живота, който водят сега в България, пред друг живот от миналото.