Иде правителство с малко и за малко

"Иде правителство с малко и за малко", прогнозира в "Стандарт" социологът Андрей Райчев. Според него хората не толкова искат Сергей Станишев или Бойко Борисов, а се чудят какво да правят. Нацията няма идея. По тази причина и двете потенциално взимащи властта партии (ГЕРБ и БСП) могат да я вземат с малко и за малко, което е крайно нестабилна формула на властта. По тази причина опозиционните партии обсъждат властта именно като непартийна власт. Лютви Местан говори за "правителство на приоритетите", а Станишев - за "правителство на националната отговорност".

Тоест и двамата се мъчат да напипат непартийна формула за управление - не коалиционна, а някаква
друга. Процесът е незрял, защото те самите още не знаят резултатите от изборите. Бойко Борисов пък продължава да седи в плен на дълбоко погрешната идея да управлява с малки сателити. Това няма да е истинска власт, тъй като няма да е получена от народната душа.

"Труд" коментира, че в позиция да формират евентуални бъдещи коалиции ще бъдат само ГЕРБ и БСП. Бойко Борисов като нищо може да направи експертен кабинет. Той работи без предварителен сценарий, интуитивно. Втория кабинет на ГЕРБ би могла да оглави еврокомисарката Кристалина Георгиева. Тя бе спрягана за вицепремиер при съставянето на кабинета "Борисов". Под шапката на националното единство могат да влязат всякакви кадри - червени, сини, царисти. За този сценарий обаче е необходимо Борисов да мине на втори план, което засега изглежда труднопостижимо. Лидерът на БСП Сергей Станишев пък говори за правителство на националната отговорност, което да възроди България. Засега червените смятат, че трябва да са доминираща сила в кабинета на националната отговорност. Новият лидер на ДПС Лютви Местан даде да се разбере, че също мисли в коалиционна
посока.

"Доган въвлече Брюксел в спасението на партията си", коментира "Сега". Отдавна вече не е новина, че през последните години отношенията между ДПС и управляващата в южната ни съседка Партия на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Ердоган рязко охладняха. За да подсигури оцеляването и развитието на партията си, Ахмед Доган се стреми преди всичко да задържи "бастионите" на ДПС. За тази цел най-напред ще бъде необходим нов външен покровител. И той вече е намерен в лицето на ЕС. В доклада си на конференцията на ДПС Доган напомня за проблемите с малцинствата на Балканите. И директно подканя европейските либерали, към чието политическо семейство ДПС принадлежи, да пренесат разрешаването им на европейско равнище.

Предоставя и готова концепция как да стане това - ЕС да даде на определяните от него като рискови малцинства на Балканите "статут на европейско малцинство". На практика в доклада виждаме един добре замислен план, с който Доган цели да получи гаранция на европейско равнище за политическия монопол на ДПС над българските мюсюлмани. Междувременно е добре и ние да помислим, преди някой да реши, че някои български граждани се нуждаят от повече права от останалите.

"Брюксел гръмна с газов пистолет по Румъния за радост на България", коментира "Сега". Извънредният наказателен доклад, който трябваше да вразуми Букурещ да не гази демокрацията, се появи в сряда беззъбо усмихнат, за да потвърди, че Еврокомисията се стъписва в решителни моменти и се укрива зад паравана на дипломацията. Нещо повече, Брюксел препоръча на румънските власти да извадят зъбите на някои медии, за да не ги хапят. Тъй като Румъния и България са скачени съдове в ЕС, посланието няма как да не зарадва и София. Правителството на Бойко Борисов като нищо би се възползвало да си разчисти сметките с последните хапещи го медии. Може би пак от съображения за учтивост ЕК пропусна да направи и "устен доклад" за България, който уж щеше да добави към румънския, за да държи и двете проблемни държави нащрек. Поводи имаше достатъчно, защото Еврокомисията бе запозната добре с последните нагласени кадрили по високите етажи на съдебната власт в България, със зачестилите гангстерски прояви по улиците, със скандалите за корупция и злоупотреба с еврофондове. Вместо дърпане на ушите последва галене по главиците на управляващите, за да не се тревожат, че нещо ще смути рахата им до изборите през юли.